O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
София, 30.09.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 477 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 13815 / 29.12.2009 година, заявена от И. П. К. и А. П. К. , и двамата от [населено място] , чрез адв. Ал. Ч.- В. срещу Решение Nо 393/20.11.2009 година по гр.д. Nо 818/2009 година на В. окръжен съд по допускане делбата на дворно място и построената в него мелница в [населено място] , в частта за квотите- правата на страните в спорната съсобственост.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция е оставил в сила в производство по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ решението на първата инстанция по допуснатата съдебна делба на дворно място от 1800 кв.м.,парцел XIV в кв. 11 по РП на [населено място] , заедно с построената в него масивна мелница на 2 етажа, плевня , сграда за дараци и 2 обора между страните по делото,при съсобственост възникнала по силата на давностно владение, наследство и реституция.
С касационната жалба се поддържа , че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по делото , допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се поддържа и обосновава с довод, че материално-правният въпрос за предявяване иск за делба и значението на отказите от наследство при определяне на правата на съделителите в делбения имот е от значение за еднаквото и точно прилагане на правото . Прилага се ТР 18/1974 година на ОСГК на ВС, обобщаващо съдебната практика по приложението на чл. 50 и чл. 52 ЗН.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация И. Н. К., чрез адв.М. Д. – В., с който се оспорват наличието на годно релевирани основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1,2 и/или 3 ГПК поради липсата на точно и конкретно формулиран материално-правен въпрос.
В срока по чл. 287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от М. М. М. чрез адв. Л. В., с който се поддържа , че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на посоченото въззивно решение,а релевираните доводи по същество касаят основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – делба на недвижим имот и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
Предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване не са налице и такова не може да бъде допуснато.
При данните по касационната жалба и изложението следва да се приеме , че е налице формулиран материално-правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , касаещ значението на отказа от наследство за определяне на дяловете на съделителите в делбения процес и приложението на нормите на чл.50 ЗН /отм./ и чл. 53 ЗН.
За да определи наследствените права на съделителите в коляното на наследодателя И. К. К. , съдът не е зачел отказите от наследство на Й. Б. , И. К. и В. С., всичките направени на 23.01.1995 година , надлежно вписани в специалната книга на съда по чл. 49 ЗН, приемайки , че тези откази за вписани след като наследството е било прието, предвид на издадения по реда на чл. 483 ГПК / отм./, констативен нотариален акт Nо 34/1992 година.
Настоящият състав на ВКС намира , че не е налице основания за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като цитираното ТР Nо 18/ 1.03.1974 год. на ОСГК на ВС е загубило силата си след отмяната на чл. 50 ЗН , приета с изм. на ЗН с ДВ. бр.60/1992 година . След отмяната на текста проблемите със това дали срокът за приемане на наследството е давност или преклузивен не съществува в съдебната практика, а разпоредбата на чл. 53 ЗН никога не е прилагана в смисъл различен или обратен от ясното и точно формулирано съдържание на законовия текст.
Не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , след като поставения с изложението на касатора въпрос не е от естество да предполагат ново разрешение, което да касаят приложението на нови законови разпоредби по които липсва формирана съдебна практика.С отмяната на чл.50 ЗН / ДВ. Бр.60/1992 година / отпада срока за приемане на наследството , а посоченото ТР на ВС в смисъла на изменението на закона не намира приложение.
Срок за отказ от наследство в закона не е визиран , но само и доколкото липсват данни за приемане на наследството по начина , установен от чл. 49 ал.1 и ал.2 ЗН, може да бъде зачетен такъв. Всяко фактическо /конклудентно / или правно такова , извършено от наследник , което не буди съмнение в намерението за приемане на актив или пасив от наследството , съставлява форма на приемане на наследство по см. на закона. Издаването на констативен нотариален акт по молба на заинтересования наследник с отразени права е действие от тази категория , тъй като несъмнено предполага намерение за приемане на наследството.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационна жалба вх. Nо 13815 /29.12.2009 година, заявена от И. П. К. и А. П. К. , и двамата от [населено място] , чрез адв. Ал. Ч. – В. срещу Решение Nо 393/20.11.2009 година по гр.д. Nо 818/2009 година на В. окръжен съд по допускане делбата на дворно място и построената в него мелница в [населено място] , в частта за квотите- правата на страните в спорната съсобственост.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: