1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
Гр. С., 06.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 207/2012 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. П.-Т. от [населено място] подадена чрез процесуалния й представител адвокат К. Н. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 1945/16.12.2011 г. постановено по гр.д.№ 2118/2011 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ГО, І-12 състав № 2352/26.04.2011 г. по гр.д.№ 7690/2010 г., с което е отхвърлен предявеният от ищцата-касатор срещу Д. [фирма] иск по чл. 226 ал.1 КЗ за сумата 50000 лева представляваща обезщетение за допълнително претърпени неимуществени вреди от ексцес, настъпили в резултат на наложилата се повторно операция за изваждане на металната плака поставена по повод фрактура на лявата подбедрица настъпила в резултат на ПТП на 14.06.2007 г. по вина на шофьора на лек автомобил „БМВ 318И”, чийто застраховател е ответника, както и претенцията за мораторни лихви, която има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания а неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съодпроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Без да формулира изрично съществения материалноправен или процесуален въпрос релевантен за изхода на делото, нито на коя от хипотезите за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК се позовава, касаторът сочи най-общо, че се касае за допълнителни неимуществени вреди от ексцес, които следва да се овъзмездят, тъй като са настъпили в един по-късен период и не са били взети предвид при първоначално присъденото обезщетение по гр.д.№ 3732/2007 г. на СГС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от пострадалата при ПТП на 14.06.2007 г. срещу застрахователя на делинквента иск по чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес. За да направи извод за неоснователност на иска, анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал /включително заключението на съдебно-медицинската експертиза / съдът е приел, че не е налице допълнително влошаване на здравословното състояние на ищцата сравнено с това при настъпването на ПТП, за което тя вече е била обезщетена изцяло за претърпените от нея неимуществени вреди с влязлото в сила решение по воденото срещу застрахователя дело № 3732/2007 г. на СГС. Наведени са доводи, че ново обезщетение не се дължи, защото допълнително наложилата се на 17.02.2009 г. операция за екстракция на поставената на 26.06.2007 г. метална плака за стабилизиране на счупените кости на лявата подбедрица не представлява ексцес, тъй като е била предвидена и съобразена от състава постановил съдебното решение по предходно дело срещу Д.-Общо застраховане, с оглед констатациите на вещото лице д-р Б. Б. в заключението му от 21.04.2008 год.
Видно от съдържанието на касационната жалба, касаторът не е конкретизирал релевантния за делото материалноправен или процесуален въпрос обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС негово е задължението да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора. Значението на този въпрос се определя от правните изводи на съда по съществото досежно съобразяването с практиката и закона, а не се свежда до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В тази връзка наведените в касационната жалба доводи представляват всъщност оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост. Твърдяните нарушения касаещи извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото също са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
По въпроса за пълното обезщетяване за понесените вреди от непозволено увреждане е налице задължителна съдебна практика обективирана в ППВС № 4/30.30.1975 г. Съгласно т.10 от това Постановление, обезщетението за неимуществени вреди при ексцес се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването на здравословното състояние на пострадалия, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Ново обезщетение не се дължи когато при присъждане на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. Обжалваното въззивно решение е в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1945/16.12.2011 г. постановено по гр.д.№ 2118/2-011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: