Определение №914 от по гр. дело №801/801 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
София, 07.10.2009 година
 
            Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и девета година,в състав:
   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Емануела Балевска
                                       ЧЛЕНОВЕ:  Светлана Калинова
                                                                       Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 801 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. Т. от гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 09.04.2009г. по гр.д. №907/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за правомощията на въззивната инстанция и по приложението на чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ.
Ответниците по касационна жалба Е. А. А. и Ф. А. А. не изразяват становище по въпроса налице ли са основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане по делото е предявен от П. Г. Т. срещу Е. А. А. и Ф. А. А. иск за предаване владението на недвижим имот по реда на чл.108 ЗС.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че в противоречие с дадените в т.1 и 2 на Постановление №7/1965г. на Пленума на ВС и т.12 от ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС е решен въпросът по преценка на доказателствата и обсъждане на доводите на страните,като доводът за основанието,на което наследодателят Г е придобил правото на собственост върху имота не е обсъден от въззивния съд. Поставя се също така и въпросът необходимо ли е издаване на скица към решението на ОСЗ в хипотеза на възстановяване право на собственост върху имот,намиращ се в околовръстния полигон и възстановен в стари реални граници,като се поддържа,че по този въпрос е налице противоречива практика.
С обжалваното решение,постановено на 09.04.2009г. по гр.д. №907/2008г. Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от П. Г. Т. срещу Е. А. А. и Ф. А. А. иск за предаване владението на реална част от имот №109 по КП на м.”Д” с площ от 678кв.м.,представляващ имот №109 по действуващия ПНИ на СО “Д”. В частта по предявения иск за предаване владението на реална част от имота с площ от 301кв.м. решението на първоинстанционния съд е обезсилено и производството по делото е прекратено.
Прието е,че П. Г. не се легитимира като собственик на процесния имот,тъй като не е установено нейният наследодател Г,в полза на когото е издадено решение №544/17.08.1998г. на ПК-Варна,да е бил единствен наследник на Н. Д. ,който е придобил имота през 1920г. по договор за продажба и освен това към решение №544/17.08.1998г. на ПК не е приложена скица,а оттам процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила. Прието е също така,че ответниците владеят имота на правно основание-валидно предоставено право на ползуване с ПМС №1/1982г.,заплащане на цената му по оценителен протокол и изградена към 01.03.1991г. сграда по смисъла на ЗСПЗЗ и чл.177 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ,трайно прикрепена към терена и годна за сезонно обитаване.
Поддържаната от касатора теза за разрешаване на въпроса за правомощията на въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС не може да бъде споделена на първо място по причина,че соченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК Постановление №7/1965г. на Пленума на ВС съдържа указания за правомощията на втората инстанция като контролно-отменителна с оглед разпоредбите на чл.206 и сл. ГПК/отм./ в действуващата към 1965г. редакция. Действително с ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС са дадени указания по приложението на тези разпоредби в редакцията им след влизане в сила на ЗИДГПК/обн. ДВ.бр.124/1997г./ а именно,че мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща,а не проверяваща правораздавателна дейност,т.е. съдът следва като инстанция по същество да се произнесе по основателността на предявения иск в очертаните от въззивната жалба предели като обсъди всички наведени доводи и възражения,релевантни към правния спор. Основният въпрос следователно е доколко необсъдените доводи са релевантни към правния спор,т.е. тяхното обсъждане би довело до различни правни изводи за основателността на предявения иск. В случая основният въпрос при ревандикационен иск за предаване владението на имот,за който се поддържа,че правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ, предявен срещу лице,което основава правата си на проведено производство по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ е дали ответникът противопоставя годно правно основание за осъществяване на фактическата власт върху имота,тъй като ако ответникът е придобил собствеността по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ,не съществува възможност за реално възстановяване на правото на собственост по реда на чл.14 ЗСПЗЗ независимо от обстоятелството дали заявителят е притежавал правото на собственост върху този имот преди образуване на ТКЗС. В случая не се поддържа изводите на съда по този въпрос да обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване,а следва да се отбележи,че същите съответствуват на константната практика по приложението на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ,поради което следва да се приеме,че обсъждането на основанието, на което наследодателят Г е придобил правото на собственост върху имота към момента на образуване на ТКЗС не представлява въпрос,който би могъл да обуслови наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Даденото от въззивния съд разрешение на въпросите,имащи значение за изхода на спора съответствува на константната практика на ВКС. Не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основания.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 09.04.2009г. по гр.д. №907/2008г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от П. Г. Т. касационна жалба вх. № 13855/23.04.2009г.
Председател:
Членове:
 
 
 

Scroll to Top