О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
София, 17.07 2.009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №850/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. К. и И. П. К. и двамата от гр. Д., чрез адв. П срещу решение №34 от 13.02.2009 год., постановено по гр.д. №15/2009 год. на Хасковския окръжен съд.
С обжалваното решение въззивната инстанция е оставила в сила решение №307/30.10.2008 год., постановено по гр.д. №62/2008 год. на Районен съд гр. Д.,с което е отхвърлен предявеният от М. П. К. и И. П. К. срещу П. П. Д., В. С. Д. и К. П. К. иск за сума в размер на 2000 лв., претендирана от тях солидарно като обезщетение за това, че ищците не са допускани да ползват собствената им ? ид. част от ПИ №21052.1034-319 с площ от 4424 кв.м. в гр. Д. като недоказан.
С касационната жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на закона и е необосновано – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1. Като основание за допускане на касационно обжалване на възивното решение касаторът посочва това по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК -„ противоречие с практиката на ВКС”. В подкрепа на тезата си представя ППВС №7/1965 год., Р №1808/ 08.12.1994 год. по гр.д. №2027/1993 год. на ВКС, ІV ГО и Р №1302/28.11.2006г. по гр.д. №1863/2005 год. на ВКС.
Ответниците по касация П. П. Д., В. С. Д. и К. П. К. не вземат становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд приема следното:
Обща предпоставка на предвидените в закона три хипотези за допускане на касационно обжалване е с обжалваното решение съдът да се е произнесъл по съществен материално правен и / или процесуалноправен въпрос . Този въпрос трябва да има принципно, основополагащо за правото значение и да е решен в контекста на конкретния правен спор. Страната, която се домогва до касационно обжалване на въззивното решение следва да е формулирала тази въпрос и на базата на това касационната инстанция да извърши проверка дали е налице конкретната хипотеза за допускане на касационното обжалване. В случая това изискване не е изпълнено. В представеното изложение касаторът не формулирал такъв въпрос. Вместо това същият е изложил доводи и навел оплаквания, които имат отношение към основателността на касационната жалба , а не към нейната допустимост до разглеждане по същество./ Напр. че във въззивното решение съдът не обсъдил съществените доводи на жалбоподателите, че решението е несъответно на установените фактически положения и че направените с него изводи са изцяло неправилни и необосновани/
Само на това основание касационно обжалване не следва да се допуска. В тази връзка не се налага обсъждането и на представените с изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВКС, ППВС.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение срещу решение №34 от 13.02.2009 год., постановено по гр.д. №15/2009 год. на Хасковския окръжен съд по касационна жалба на М. П. К. и И. П. К. и двамата от гр. Д., чрез адв. П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: