1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 915
гр.София, 10.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3493/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Варна с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 724/ 17.06.2019 г. по гр.д.№ 549/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 12180/ 2018 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на С. С. С. 24 900 лв обезщетение за неимуществени вреди, причинени от попаднал в лявото й око фойерверк по време на организирана от ответника празнична илюминация на 15.08.2017 г., със законната лихва върху тази сума от същата дата до окончателното й изплащане и разноски по делото.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига процесуалноправни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си доказателствата по делото и да посочи въз основа на кои от тях намира дадени факти за осъществили се, а други – за неосъществили се и за задължението на въззивния съд да съобрази конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна С. С. оспорва жалбата като поддържа, че касаторът не е формулирал надлежно правни въпроси като общо основание за допускане на касационния контрол, което е достатъчно достъпът до този контрол да му бъде отказан. В условията на евентуалност излага съображения за правилност на обжалваното въззивно решение.
Съдът намира за неоснователни доводите в отговора срещу касационната жалба за неформулирани от касатора правни въпроси като общо основание за селектиране на жалбата за разглеждане по същество. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са посочени правните разрешения на въззивния съд, които той оспорва и практиката на ВКС, в която (според жалбоподателя) са дадени противоположни разрешения. С това въпросите са поставени, а прецизирането им е в правомощията на касационната инстанция, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи предявения иск, въззивният съд приел за установено, че на 15.08.2017 г., в деня на празника на [населено място], била извършена празнична заря в 23,30 часа в района на Морска гара – Варна. Организирането и изпълнението на илюминациите било възложено от Община Варна на ЕТ „Вега – М. К.“ с договор. Изпълнителят е разпитан като свидетел по делото и от показанията му съдът приел за установено, че при инсталирането на пиротехническите изделия били спазени всички нормативни изисквания за осигуряване на безопасността на наблюдаващите зарята. На събитието присъствала ищцата и нейна приятелка (последната – и свидетелка по делото). Съдът посочил, че от кредитираните показания на свидетелката установява, че след започването и преди приключването на зарята ищцата получила нараняване на лявото око, окото било подуто и по лицето й се стичала кръв. С помощта на свидетелката ищцата успяла да повика линейка, с която била закарана в болница. При извършеният й първоначален преглед докторът констатирал наличие на барутни частици в лявото й око, което било със зрение 0 %. На следващия ден ищцата била хоспитализирана със следи от изгаряния по цялата лява част на лицето. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза съдът приел за установено, че при инцидента на 15.08.2017 г. ищцата получила комбинирана травма в областта на клепачите на лявото око и лявата очна ябълка – разкъсно-контузни рани на горен и долен клепач, разкъсно-контузни рани на роговицата на лявото око, наличие на множество чужди тела, наличие на кръв в предната очна ябълка, травматична иридодиализа и макулопатия на лявата очна ябълка. Получените увреждания били резултат от попадане на изгорели и неизгорели части от фойерверки в лявото око. В резултат на проведената адекватна медицинска намеса зрението на това око, което към датата на събитието било 0 %, се увеличило на 30 – 40 %, без да е възможно да се прогнозира кога и дали ще настъпи пълно възстановяване на зрителната острота на лявото око. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза и от свидетелските показания съдът установил, че в първите дни след инцидента ищцата била в състояние на значителен стрес, развила първоначално симптомите на остра стресова реакция, а през следващите 5-6 месеца имала разстройство на адаптацията с водеща тревожно-депресивна симптоматика. Получила разстройство на съня, налагало се да приема медикаменти, за да спи нормално. Към момента на освидетелстването при нея било налице смесено тревожно-депресивно разстройство, с малък интензитет от депресивните и тревожните симптоми. Ищцата изпитва болка и дискомфорт в окото включително към настоящия момент. При тези фактически установявания съдът посочил от правна страна, че който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. Отхвърлил възраженията на ответника, че не са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността му, тъй като не е установена непосредствената причина за получените от ищцата наранявания. Приел, че според свидетелските показания и съдебно-медицинската експертиза тържествената заря е започнала по план в 23,30 часа и че няколко минути след началото на празничните илюминации и по време на изпълнението им чужди тела от изгорели и неизгорели пиротехнически изделия са попаднали в областта на лявото око на ищцата. Според съда това изключвало възможността нараняването на това око да се дължи на причина, различна от работата, която ответникът е възложил. Посочил, че действията по организирането и провеждането на тържествена на заря по принцип, не са противоправни, но щом от тях са произтекли вреди, нарушена е общата императивна забрана да не се вреди другиму. От получените увреждания ищцата търпяла болки и страдания, който следва да бъдат парично обезщетени от ответника. За определяне на размера на обезщетението съдът взел предвид, че е получена комбинирана травма в областта на клепачите на лявото око и лявата очна ябълка, загубата на около 70 % от зрителната острота на това око, невъзможността за възстановяване на зрителната острота на това око, младата възраст на пострадалата, неудобствата, които ще търпи поради това, че до края на живота си ще остане с увреден зрителен орган, претърпяната остра стресова реакция, с редуващи се симптоми на тревожност, отчаяние, безсъние, преминало в разстройство на адаптацията с водеща тревожно-депресивна симптоматика за период от 5-6 месеца, наличното и към настоящия момент смесено тревожно-депресивно разстройство. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът приел, че справедливото по размер обезщетение за търпените вреди възлиза на 24 900 лева, които ответникът трябва да заплати на ищцата.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставените от касатора правни въпроси са обуславящи, но са разрешени в обжалваното решение в съответствие, а не в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Според тази практика съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени (решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и цитираните в него). Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения и др. (решение № 151/ 13.05.2014 г. по гр.д.№ 5386/ 2013 г., IV г.о., ВКС). Съдът е длъжен да посочи в мотивите си конкретно установените по делото обстоятелства, относими към критерия „справедливост” и значението им за определяне на размера на обезщетението. Така установената практика на ВКС е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 724/ 17.06.2019 г. по гр.д.№ 549/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: