О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 915
гр. София, 18.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2343 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], Германия, срещу определение от 10.05.2014г. по в.гр.дело № 139 / 2014г. на Окръжен съд – Монтана, с което е върната въззивна му частна жалба срещу определение на Районен съд – Монтана от 11.09.2012г., постановено по гр.д. № 1954/ 2011г., с което производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател, прави оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и иска отмяната му. Сочи, че българското дружество [фирма], като търговски пълномощник на германското дружество [фирма], е носител на чуждо материално право за водене на процес, реализирано чрез юрисконсулт А. К. – упълномощен процесуален представител на търговския пълномощник на ищеца- частен жалбоподател и лице от кръга на лицата по чл.32, т.3 ГПК. Поддържа се, че окръжният съд не е съобразил задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1/ 17.03.1993г. по гр.д. № 3/ 1993г. на ОСГК на ВС, според което търговският пълномощник, снабден с изрично пълномощно за водене на процеси по чл.26, ал.2 ТЗ, може да организира процеса като упълномощи юрист да бъде процесуален представител на страната в гражданския процес.
Ответниците по частната жалба не заявяват становище по нея.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е частично основателна.
За да остави без разглеждане въззивната частна жалба, Окръжен съд – Монтана е приел, че тя е недопустима, тъй като е подписана от юрисконсулт А. К., пълномощник на упълномощения от ищеца представител – българското дружество [фирма], при липса на представителна власт, за която съдът следи служебно. Изложени са съображения, че само адвокат има процесуални права да представлява чуждестранното юридическо лице пред съда. Според решаващия състав, по делото липсват доказателства, а и твърдения, че българското юридическо лице е търговски пълномощник на чуждестранното такова, за да намери приложение Тълкувателно решение № 1 / 27.03.1993г. по гр.д. № 3/ 1993г. на ОСГК на ВС. Изискването за определени качества на лицето следва да са налице при подаване на жалбата, доколкото то е процесуално действие, въз основа на което се образува производството по разглеждане на жалбата.
Определението е неправилно.
Ищецът [фирма], Х., Германия, е подал частна жалба срещу прекратяване на първоинстанционното производство, подписана от юрисконсулт А. К., пълномощник на българското дружество [фирма], като последното е упълномощено от германското дружество да го представлява пред съдебните власти, вкл. да подписва, подава и получава молби, жалби, искове и други. Българското дружество е упълномощило юрисконсулта си да го представлява пред съдебните органи по всички граждански и изпълнителни дела.
С оглед изложената фактическа обстановка, крайният извод на въззивния, съд, че спрямо юрисконсулта на българското дружество не е възникнала валидна представителна власт по отношение на германското дружество,следва да бъде споделен. Съгласно представеното пълномощно, той е упълномощен да представлява единствено българското дружество пред съд, като последното не го е преупълномощило да осъществява процесуално представителство спрямо германското дружество – частен жалбоподател. От друга страна, дори волеизявление за такова преупълномощаване да беше налице, то не би породило целения правен ефект – пораждане на процесуална представителна власт в полза на юрисконсулта на българското юридическо лице спрямо германското дружество, тъй като за да осъществи едно лице, в качеството си на юрисконсулт представителство пред съд, е необходимо то да притежава това качество спрямо представляваното юридическо лице или едноличен търговец, т.е. между представлявания и представителя да е налице трудово / служебно правоотношение, въз основа на което представителят да заема длъжността „юрисконсулт” при представлявания. Това е отликата между юрисконсулта и адвоката като процесуални представители, като за разлика от последния, юрисконсултът не осъществява свободна професия. Предвид изложеното, частната жалба е подписана от лице без представителна власт, тъй като юрисконсултът на българското дружество, дори да беше упълномощен да представлява пред съдебните власти германското дружество, доколкото не е лице по см. на чл. 32, т.3 ГПК спрямо чуждестранния търговец, не може да осъществява процесуално представителство по отношение на него.
Въпреки, че изводът на въззивната инстанция за порок на частната жалба по чл.275, ал.2 ГПК вр. чл.261, т.2 ГПК е правилен, решаващият състав е допуснал съществено процесуално нарушение на нормите на чл.262, ал.2, т.2 ГПК вр. чл.262, ал.1 ГПК, към които препраща чл.275, ал.2 ГПК, тъй като е върнал частната жалба без да даде срок на частния жалбоподател за отстраняване на констатираната нередовност, чрез потвърждаване от частния жалбоподател посредством органния му представител или чрез друго упълномощено от него преди това лице на извършените от юр. К. без представителна власт действия по подаване на частната жалба или преподписване на частната жалба от посочените лица. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото се върне на въззивния съд за даване на указания по отстраняване на порока на частната жалба, с която е сезиран.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение от 10.05.2014г. по в.гр.дело № 139 / 2014г. на Окръжен съд – Монтана.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Монтана за даване на указания по чл.262, ал.1 вр. чл. 261, т.2 ГПК по частната жалба на [фирма], Германия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.