О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 915
гр. София, 22.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3622 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. против решение №277/03.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 377/2018 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел за основателен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и е присъдил обезщетение в размер на 6 000 лева.
Съдът е приел, че носител на насрещното задължение да удовлетвори това право е Държавата чрез прокуратурата в битността й на юридическо лице – чл.2, ал.1, т.3, пр.1-во ЗОДОВ, чл. 137 ЗСВ.
Прието е, че неоснователно е възражението на ответника , че отговорността му не може да се обосновава и търси заради извършените от разследващия орган действия, относно които прокуратурата няма отношение, тъй-като първият се е ръководил от вътрешното си убеждение , а не по задължителни писмени указания, дадени по надлежния ред. Посочено е, че това би било така, ако основанието на предявения иск не бе това по чл.2, ал.1, т.3, пр.1-во ЗОДОВ, а бе действие или действия на разследващия орган , извън повдигане и поддържане на конкретното обвинение/ т.е. в случаите по чл.2, ал.1, т.1, пр.последно, т.2 и т.7 ЗОДОВ/ защото прокурорът е държавният орган , натоварен да изпълнява тези функции, като ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане – чл.46, ал.1, ал.2, т.1 НПК. Въззивният съд е посочил, че след като е съобразил икономическия стандарт на живот в страната през последните три години , измерен чрез средностатистическите показатели за доходите и покупателните способности на средния българин, сравнително недългия период от време , през който ищцата се е намирала в несигурното положение на обвиняема, считано не от 23.09.2014 г. , когато е съставено постановлението за привличането й в това процесуално качество, а от 04.03.2015 г., когато реално и официално е привлечена и узнала за обвинението с предявяване на постановлението/ вж. на л.49 от делото призовка за явяване в качеството на обвиняем, връчена й лично на 25.02.2015 г. , докладни полицейски справки и записки , установяващи неуспешни опити за призоваване преди това/ – до 16.01.2017 г. / по-малко от две години/, обстоятелствата, че наказателното производство в двете му фази е протекло и приключило в разумни срокове; че би протекло и приключило много по-рано , ако не бяха множеството неуспешни опити по причини в нейно поведение да й бъдат връчени призовки на постоянния и настоящ адреси; че след 12.05.2016 г. , когато е постановена оправдателната й присъда, неминуемо би следвало да е намаляло психическото й напрежение поради чувството за морална утеха , че правдата все пак е намерила израз в нея; че взетата спрямо нея мярка за неотклонение е най- леката и с нищо не е ограничила личната й свобода, нито й е причинила някакви други неудобства и притеснения; че обичайните при подобни случаи на неоснователно повдигани и поддържани обвинения, неприятни изменения/ смущения в душевния и социален живот / притеснения, тревоги, безпокойство, безсъние, напрегнатост, чувство на онеправданост, подтиснатост, затвореност , загуба на общителност и др./ при нея са развили едно извънредно сравнително трайно / и болестно по психиатричен критерий/ травматично емоционално състояние на психиката, отнемащо равновесието й, на възникнало смесено тревожно депресивно разстройство; характерът и тежестта на обвинението / за тежко умишлено престъпление, но не от най- тежките /; положението й на лице, осъществяващо търговска дейност от името и за сметка на търговско дружество , изискваща по-голяма общителност, предприемчивост и активност на движение в социалното пространство, както и казуистичната практика на ВКС за претърпените неимуществени вреди от неоснователно повдигнатото й обвинение, би се явила сумата 6000 лева.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.
Сочи се правния въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД, оценката на неимуществените вреди и съдържанието на понятието справедливост. По тези правни въпроси също е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.
Съобразяването на тази практика от въззивния съд води и до липсата на соченото касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 400 лева.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №277/03.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 377/2018 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на В. И. П. сумата 400 /четиристотин/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.