3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 915
С., 06.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 275/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №530 от 16.11.2011 г. по т.д. № 1051/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 1 от 19.03.2011 г. по т.д. №200/2010 г. на Хасковски окръжен съд, с което е уважен искът на И. С. К. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] по чл. 517 ал. 4 ГПК, което дружество е прекратено, с оплакване за недопустимост и неправилност на решението. За да обоснове оплакването за недопустимост на решението, жалбоподателят сочи, че решаващият съд е приел иска за допустим само по твърдения, изложени в исковата молба и без да приложи като доказателство изпълнителното дело на ЧСИ З.З., която недопустимост не е отстранена с последващото прилагане на копие от изпълнителното дело, с които си действия съдът не може да прецени към момента на сезирането му налице ли са предпоставките за предявяване на иска. В Изложение по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по въпросите за правото по съдебен ред да се постанови прекратяване на търговско дружество по искане на кредитор за вземане срещу собственика на капитала на дружеството и решението е недопустимо на основанието, изложено в жалбата. Счита, че отговорът на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и ще допринесе за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба И. С. К. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 517 ал. 4 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед довода на жалбоподателя за недопустимост на решението и съобразно приетото в т. 1 на ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, че ако решението е недопустимо, съдът следва да го допусне до касация и без жалбоподателят да подвежда твърдения порок под основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение в настоящия си състав намира, че следва да се произнесе по поддържаната недопустимост на решението, без да преценява жалбоподателят изложил ли е съображения защо счита, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Въззивното решение не е недопустимо на соченото от жалбоподателя основание – че е потвърдено недопустимо първоин – станционно решение, с което искът е приет за допустим само по твърдения в исковата молба и без да се приложи като доказателство изпълнителното дело, която недопустимост не е отстранена с последващото прилагане на копие от изпълнителното дело, с което съдът не може да прецени налице ли са предпоставките за предявяване на иска към момента на сезирането му. Съгласно трайноустановената съдебна практика, недопустимо е решението, постановено при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, решение, постановено от съда, въпреки че е бил десезиран, решение, постановено при отрицателна процесуална предпоставка или при липса на положителна процесуална предпоставка, решение на въззивния съд, с което делото е било решено по същество по недопустима или просрочена жалба или при оттеглена жалба, каквото не е обжалваното решение. Дори и да се приеме за основателно оплакването на жалбоподателя във връзка с прилагане на изпълнителното дело, обжалваният съдебен акт не съставлява недопустимо решение – решение, който да не отговаря на изискванията, при които делото да не може да се реши по същество, оплакването за допуснато процесуално нарушение, е оплакване за неправилност на решението по чл. 281 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №530 от 16.11.2011 г. по т.д. № 1051/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: