5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………
София, ………………. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети август, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 293 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. И. Г. от гр. София чрез пълномощника си адв. Р. Н. от АК-София, назначен за особен представител на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ, против въззивно решение № 384 от 22.06.2009 г., постановено по гр.д. № 253/2009 г. на Плевенския окръжен съд, с което като е оставено в сила решение № 197 от 27.11.2008 г. по гр.д. № 2281/2001 г. на Плевенския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора и И. И. Г. от гр. София, искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, срещу Д. П. Н. от с. Крушовене, област П. и кооперация „З. С.”, с. Крушовене, за солидарно заплащане на обезщетение за причинените им имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирани добиви, за периода от 01.01.1998 г. до 31.12.1999 г., в размер на 8 634,33 лв., както и акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД – обезщетение за забавено плащане на сумата по главницата в размер на 1000 лв. В хода на процеса И. И. Г. е починал и на негово място са конституирани наследниците му по закон И. И. Г. и П. К. Г..
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че с постановеното въззивно решение, с което са отхвърлени изцяло предявените от него срещу ответната кооперация и Д. П. Н., в качеството му на председател на кооперацията, искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирани доходи от земеделски имот, възстановен на ищците по земеделската реституция, за процесния период, съдът се е произнесъл по правни въпроси от процесуално и материално естество, значими за изхода на спора, в противоречие с практиката на ВКС, като са посочени ТР № 59/1974 г. на ОСГК на ВС, ППВС № 9/1966 г., ППВС № 7/1965 г., т. 1 и т. 4 и ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 19. Поставените правни въпроси са за възможността да бъдат солидарно осъдени прекия причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД и възложителят на работата по чл. 49 ЗЗД, за необсъждане на събраните по делото доказателства при условията на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./, както и за процесуално нарушение, изразяващо се в отказ за спиране производството по делото при наличие на условията по чл. 182, ал. 1, б.”г” ГПК/отм./.
Ответникът по касационната жалба П. К. Г. от гр. София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразила становище за нейната основателност.
Ответниците по касационната жалба Д. П. Н. от с. Крушовене, област П. и кооперация „З. С.”, с. Крушовене, не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд и постановените решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая са посочени ППВС и ТР на ОСГК на ВКС, а посоченото ТР № 59/1974 г. на ОСГК на ВС не съставлява задължителна съдебна практика с оглед разрешенията, дадени в т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк. Д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което основанията за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицират по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване, че ответната кооперация, чрез своя председател Д. Н., в резултат на негови неправомерни действия при управлението й, през процесния период им е причинила имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от добивите, които биха получили от възстановения им земеделски имот – нива от 28, 873 дка, находяща се в м. „Р.”, землището на с. Крушовене. Решаващите изводи на съда са, че по делото не е установено безспорно фактическото ползване на процесната нива или на част от нея от кооперацията, за периода от 01.01.1998 г. до 31.12.1999 г., което е в доказателствена тежест на ищците, поради което не следва да се ангажира гаранционно-обезпечителната й отговорност по чл. 49 ЗЗД. За да възникне тази отговорност е необходимо да за налице вреди, причинени на пострадалия ищец, те да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД/ответната кооперация/ е възложил работа, вредите да са причинени при или по повод възложената работа и наличие на вина за причинените вреди от страна на изпълнителя й. В случая след като по делото не е установено по безспорен начин ответната кооперация за е ползвала неправомерно процесния имот на ищците, то за тях не би могло да възникнат вреди, още повече пропуснати ползи, изразяващи се в стойността на продукцията, която те биха получили от земеделския си имот, ако го обработваха. Т.е. основният извод на въззивния съд е, че в случая липсва възлагане на работа, в резултат на която да са причинени вреди на пострадалия, за които възложителят на работата отговаря, т.е. липсват предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД.
В контекста на този основен извод на въззивния съд, обусловил изхода на спора, поставените от касатора правни въпроси, а именно – за възможността да бъдат солидарно осъдени прекия причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД и възложителят на работата по чл. 49 ЗЗД, за необсъждане на събраните по делото доказателства при условията на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./, както и за процесуално нарушение, изразяващо се в отказ за спиране производството по делото при наличие на условията по чл. 182, ал. 1, б.”г” ГПК/отм./, което подлежи на инстанционен контрол, не са въпроси, обуславящи изхода на делото като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторът в случая не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на предпоставките по т. 1 и т. 2. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави предпоставката в т. 2. Липсата на конкретизация на въпроса, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за спорното право, прави невъзможна проверката на настоящата инстанция за наличието или не на противоречиво решаван въпрос от съдилищата и решаван в противоречие с практиката на ВКС. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Липсата на такъв правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
Релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че по поставените правни въпроси и по-конкретно относно солидарната отговорност на непосредствения извършител по чл. 45 ЗЗД и на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД, дори въззивният съд да е дал разрешение, различно от съдебната практика и по точно възприетото в цитираното ТР № 59/1974 г. на ОСГКВС, този въпрос не е обусловил изхода на спора, тъй като по делото, както се посочи по-горе, не са установени предпоставките както на отговорността по чл. 49 ЗЗД по отношение на ответната кооперация, така и на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД по отношение на Н. като председател на същата, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което не следва да се допуска касационното му обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 384 от 22.06.2009 г., постановено по гр.д. № 253/2009 г. на Плевенския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 4849/17.08.2009 г. на И. И. Г. от гр. София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: