O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 915
София, 08.10.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 753 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2079/29.04.2009 година на Т. Ц. В. от с. Я., подадена чрез процесуалния си представител адв. Й срещу Решение Nо 188 от 01. 04.2009 година по гр.възз.д.Nо 689/2008 год. на Плевенския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с довода , че основните въпроси : 1./ когато съделител- бивш съпруг заяви възражение по чл. 21 ал.1 СК /отм./ и поиска да се признае , че придобитият по време на брака на страните недвижим имот е лична собственост , с твърдението , че другият съпруг няма принос , но претенцията не е доказана в пълен размер, длъжен ли е съдът да се произнесе дали е налице частична трансформация по чл. 21 ал.2 СК /отм./ и 2./ когато е поискана експертиза по повод на заявеното искане по чл. 21 ал.1 СК /отм./ , претенцията не е доказана в пълен размер, но са налице доказателства за вложени изънсемейни средства / безвъзмездно отстъпено право на строеж,вложени извънсемейни средства на родителите му в изграждането на имота/ следва ли съдът служебно да допусне изслушването на експертиза за установяване размера на вложените средства , са разрешени с обжалваното решение в противоречие с трайно установената съдебна практика, обективирана с Решение Nо 242 от 04. 04. 1989 г. по гр.д. Nо 144/89 г. ВКС- II и ТР на ОГКГ на ВКС 1/2000 г. т.10 .
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор ответника по касация И. М.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при посочената данъчна оценка на делбения имот от 2 889.30 лв.
С посоченото решение е допуснато да се извърши съдебна делба , между страните по делото-бивши съпрузи, на жилищен имот- ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда в с. Я., изградена въз основа на безвъзмездно отстъпено право на строеж в полза на мъжа от неговите родители през 1989 година , при равни права. Прието е , че заявеното от бившия съпруг възражение по чл. 21 ал.1 СК /отм./ за придобиване имота в изключителна собственост в резултат на вложени в придобиване на жилището лични средства от родителите му е недоказано и , съобразявайки, че по време на строежа съпругата е работила и се е грижила за семейството, е прието , че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и след прекратяване на брака , правата в съсобствеността са равни.
При данните по делото настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случай не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
За да са налице предпоставките за селекция по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като основание за допустимост на касационното обжалване, законодателят предполага сходни от гл.т. на факти казуси, идентичност на заявеното правно основание и приложение на закона/ материален или процесуален /по конкретен въпрос, разрешен в рамките на предмета на спора , в смисъл различен , противоположен, на приетата задължителна съдебна практика или такава , установена с оглед на трайното приложение от съдилищата.
Поставеният материално правен въпрос за задължението на съда при заявен чрез възражение иск по чл. 21 ал.1 СК /отм./ да се признае , че придобитият по време на брака на страните недвижим имот е лична собственост на единият от тях, на база твърдение , че другият съпруг няма принос в придобиването, но без доказателства за пълна трансформация, да се произнесе дали е налице частична трансформация по см. на чл. 21 ал.2 СК /отм./, не е разрешен в смисъл, обратен на посоченото съдебно решение.
За да се признае пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот и , че е опровергана изцяло или отчасти презумпцията по чл. 19 ал.1 СК /отм./ и се уважи иска по чл. 21 ал.1 или ал. 2 СК /отм./, трайно установената съдебна практика приема , че претендиращият личен дял бивш съпруг следва не само да е заявил иска си по чл. 21 СК /отм./, но и да го е доказал като е ангажирал надлежни доказателства от една страна за придобивната стойност на имота и от друга за размера на вложените средства , който са лични и нямат семеен произход. Само ако заявената претенция е подкрепена с конкретни доказателства за вложени средства като теглени суми от личен влог, набран преди брака; или парични суми по наследство, дарение или трансформирани лични имущества по см. на чл. 20 ал.1 СК /отм./ и действително е установено „влагането” на тези средства в придобивната стойност на имота-съпружеска имуществена общност , съдът може и следва ако не са налице данни, че средствата покриват не изцяло стойността на закупения имот, а само отчасти , да уважи иска по чл. 21 ал.2 СК/ отм./ и признае частична трансформация на вложени лични средства , въпреки твърденията , че имотът е изцяло личен/ чл. 21 ал.1 СК /отм./ в резултата на вложените собствени средства. След като от данните по делото сочат , че е хипотезата е на „ доказани” само чрез гласни доказателства вложени лични средства, то не може да се сподели довода , че при сходни хипотези, съдилищата прилагат противоречиво материалния закон.
Поставеният процесуален въпрос за служебно събиране на доказателства в контекста на разясненията на т.10 на ТР 1/2001 година ОСГК на ВКС също не е разрешен в противоречие с тези разяснения на задължителната съдебна практика. Само ако са налице събрани конкретни и относими към спора-предмет на делото доказателства , чието обобщаване или анализиране налага изслушване на компетентно специализирано експертно становище, може да се приеме , че за решаващия делото съд съществува задължение да събира доказателства и по свой почин. Събирането на доказателства по делото служебно по почин на съда , не може за замести бездействието на някоя от страните и да доведе до нарушаване принципа на равенство.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба по касационната жалба вх. Nо 2079/29.04.2009 година на Т. Ц. В. от с. Я., подадена чрез процесуалния си представител адв. Й срещу Решение Nо 188 от 01. 04.2009 година по гр.възз.д. Nо 689/2008 година на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :