ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 916
София, 11.12. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3079 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М.П. като процесуален представител на Н. Д. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Търговище /ТОС/ от 25.ІV.2019г. по гр.д. № 95/2019г.
Ответникът по жалбата М. Х. А. от [населено място], общ.Т., в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Д.С. е изложил съображения, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:
С атакуваното решение ТОС е отменил решението на ТРС от 19.ХІІ.2018г. по гр.д. № 583/2018г. и вместо него е постановил друго, с което на основание чл.422 ГПК е признал за установено, че М. А. има вземане от Н. И. за 9100лв., представляващи непогасено задължение по договор за заем от 30.ІV.2009г., ведно със законната лихва от 07.ІІ.2018г. В тежест на И. са присъдени и 2788лв. разноски за двете инстанции и за заповедното производство.
Съдът е приел за установено сключен от ищеца договор за кредит за 10000лв. с „Алфа Банк“ /сега „Юробанк България“/, по който ответникът, негов приятел, е поръчител; поради забава в плащането срещу двамата е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело. Взето е предвид, че по образуваната по жалба на ищеца прокурорска преписка с твърдение за извършена от ответника измама последният дал обяснения, че с ищеца са семейни приятели, че през 2008 или 2009г. го помолил да изтегли 10000лв. банков кредит на негово име, тъй като той бил безработен и не можел да стори това сам, с уговорката да погасява месечните вноски, с което ищецът се съгласил, че двамата отишли в банката с всички необходими документи и след два – три дни банката отпуснала кредита, че двамата заедно отишли отново в банката и след като ищецът изтеглил отпуснатия кредит, в сградата на банката дал 10-те хиляди лева на ответника, от които той дал на ищеца 500лв. да си купи резачка, че ответникът внасял суми на името на ищеца до 13.ІІ.2015г. /общо 400лв./, след което спрял, тъй като нямал възможност, че имал намерение да плаща по кредита, но на по-късен етап, и че с парите, дадени му от ищеца, ответникът погасил други кредити. Взето е предвид, че пред въззивния съд ответникът заявява, че никога не е вземал пари от ищеца. Позовавайки се на практика на ВКС въззивният съд е приел, че направеното от ответника пред държавен орган извънсъдебно признание за неизгодни за него факти е доказателство, което се подкрепя от представения от ищеца запис на заповед с нотариална заверка на подписа на ответника, в който е заявил, че поема задължение да заплати 9100лв., като погасява заема, отпуснат на ищеца в „Алфа банк“, в срок не по-късно от месец април 2015г. Този документ не може да се цени като запис на заповед, но от съдържанието му може да се направи извод, че ответникът е получил от ищеца предоставената /на последния/ от банката сума с уговорката, че ще я върне по определен начин. При тези обстоятелства е направен извод за доказано от ищеца, че е дал на ответника 9500лв., че той е погасил от тях 400лв. и че е останал задължен за 9100лв.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „допустимо ли е във въззивното производство съдът да направи фактически констатации и правни изводи без да обсъди всички твърдения на страните, пренебрегвайки изцяло някои от събраните доказателства и при превратно тълкуване на фактите при един и същи обем на доказателствата, като се вземе предвид, че първоинстанционният съд при произнасянето си се е позовал на съдебна практика”. Сочи се произнасяне в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и по въпроса „допустимо ли е поръчителят по банков кредит веднъж осъден от банката и длъжник по образувано ИД да бъде осъден повторно за същата сума по кредита от кредитополучателя /солидарен длъжник по ИД/ без последния да е изплатил задължението към общия кредитор”.
ВКС на РБ намира, че така поставените въпроси не са основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е бланкетен, тъй като в него /а и в изложението и в касационната жалба/ не са посочени кои твърдения на страните не са обсъдени, кои от доказателствата изцяло са пренебрегнати, кои от фактите са превратно тълкувани. При това положение е невъзможна преценката от касационния съд за значението на въпроса относно спора по делото, а и дори да бъде допуснато касационно обжалване по него, с оглед чл.290 ал.2 ГПК правилността на въззивното решение не би могла да бъде проверена във връзка със сочените с него неконкретизирани нарушения.
Вторият поставен от касатора въпрос е неотносим към резултата по спора, до който е достигнал въззивният съд. Това е така, тъй като в атакуваното решение не са формирани изводи във връзка с издадения и срещу касатора /както и срещу ищеца/ в полза на кредитодателя изпълнителен лист. Съдът не е бил и длъжен да стори това по силата на чл.269 ГПК с оглед на обстоятелството, че нито във въззивната жалба на ищеца, нито в отговорите на ответника на исковата молба и на въззивната жалба соченото във въпроса обстоятелство не е заявявано.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК в тежест на касатора следва да бъдат присъдени 800лв. направени от ответника по касация разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.VІІ.2019г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Търговищкия окръжен съд, ГК, № 58 от 25.ІV.2019г. по в.гр.д № 95/2019г.
ОСЪЖДА Н. Д. И. от [населено място] да заплати на М. Х. А. от [населено място], [община], 800лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: