О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
София, 14.10.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова.
гр.дело №2652 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. С. К. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Т. и адв.Г., срещу решение от 17.12.2014г., постановено по в.гр.д.№417/2014г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 05.08.2013г. по гр.д.№42140/2011г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен иск по чл.97, вр. с чл.95 ЗЗД за сумата 150лв. месечно, е постановено ново, с което задължението на С. К. по процесния договор за издръжка в натура е трансформирано в задължение за заплащане на издръжка от 300лв. месечно.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба С. В. Х..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част след частична отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която по иска с правно основание чл.97, вр. чл.95 ЗЗД в частта, в която е уважен иск по чл.97 във вр. с чл.95 от ЗЗД и е определен паричен еквивалент на задължението за издръжка в натура от 150лв. месечно и вместо него е постановено ново за трансформиране на задължението за издръжка в натура от страна на С. С. К. по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, сключен с н.а. № 83/1997г., в задължение за заплащане на издръжка от 300лв. месечно, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда, която сума да се изплаща на първо число на текущия месец на С. В. Х..
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1.„при алеаторен договор в случаите на трансформация на грижите в паричния им еквивалент поради отказ на кредитора да окозва съдействие и да приема грижите, следва ли съдът да се ръководи във всеки случай от конкретното състояние на длъжника и да присъжда средства, необходими за задоволяване нуждите на кредитора за спокоен и нормален живот или критерият е друг? В настоящия случай ищцата има заплата от 550лв., която е малко под средната за страната, има две малки деца, изгонена е от кредитора от жилището, където е живяла цял живот, заедно с двете си деца, принудена е въз основа на това да живее под наем, и с обжалваното решение трябва да заплаща повече от половината от заплатата си на кредитора, с което драстично се надвишават нуждите му за неговото обслужване, дадени от вещото лице, позоваващо се на данните на Националния статистически институт?”; 2. „При положение, че кредиторът е принудил длъжника да напусне прехвърленото му жилище и да отиде да живее на свободен наем, отделно от кредитора, при присъждането на паричния еквивалент следва ли да се отчете обстоятелството, че в резултат на действията на кредитора длъжникът е принуден да заплаща свободен наем, което драстично е намалило възможностите му?”. Касаторът счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, но само е посочил без да е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се от осъвременяване, поради което не е изпълнено соченото от него допълнително основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.12.2014г., постановено по в.гр.д.№417/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: