4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
София, 15.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 3085/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. Т. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Н. М. от АК П. срещу решение № 268 от 25.10.2013 г по гр.дело № 247/13 г на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, с което частично е отменено решение № 221 от 15.4.2013 г по гр.дело № 280/12 г по описа на Плевенски окръжен съд и е постановено друго, с което на основание чл.28 вр.чл.4 ал.1 и чл.4 ал.2 от ЗОПДИППД /отм/ вр.пар.5 от ПЗР на ЗОПДНПИ са отнети в полза на държавата налични по разплащателни и спестовни сметки суми, както и сумите 4 500 лв от продажба на лек автомобил марка „БМВ 524 ТД” с ДК № 0357А03511002243883, сумата 7 500 лв, 38 350 лв, 2500 лв, 1650 лв, 1050 лв и 300 лв от продажба на недвижими имоти, с които Т. се е разпоредил в полза на трети лица.С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното такова в частта, с която на основание чл.28 ал.1 вр.чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД /отм/ от П. Г. Т. са отнети 7 бр. недвижими имоти.
Касаторът сочи, че е налице основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.Подържа, че не е налице причинна връзка между придобитото имущество и установената с присъда престъпна дейност.Сочи противоречие на въззивното решение с определение № 21 от 22.1.2009 г по гр.дело № 1/2009 г на Второ ГО на ВКС.
Ответникът по жалбата К. със седалище в [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:
Въззивният съд е приел за установено, че на 9.4.12 г К. е взела решение да внесе мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 406 635, 68 лв от П. Г. Т..С определение № 8 от 14.3.12 г по н.о.х.д № 172/12 г на Плевенски окръжен съд е одобрено споразумение, което съгласно чл.383 ал.1 от НПК има последиците не влязла в сила присъда, с което Т. са признава за виновен в това, че в периода от неустановен ден на м.юни 2005 г до неустановен ден на м.май 2010 г на територията на [населено място] и различни населени места от област П. при условията на продължавано престъпление, без съответно разрешение съгласно чл.11 ал.1 вр.чл.1 ал.4 т.1 вр.чл.1 ал.1 от Закона за банките /отм/ и чл.13 ал.1 вр.чл.2 ал.5 т.1 вр.чл.2 ал.1 от Закона за кредитните институции /обн.ДВ.бр.59/21.7.2006 г в сила от 1.1.2007 г/ извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.1 ал.1 от Закона за банките /отм/ и по смисъла на чл.2 ал.1 предл.2 от Закона за кредитните институции в български лева в размер на 32 280 лв на различни лица срещу задължението да бъдат върнати получените в заем суми и договорената лихва върху тях, като с тази дейност е получил значителни неправомерни доходи в размер на 25 165 лв-престъпление по чл.252 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.Приел е за установено от изслушаната съдебно-икономическа експертиза, че за процесния период ответникът и съпругата му бракът, с която е прекратен, са реализирани приходи в размер на 249 666, 64 лв или 1 656 М..В разходите на ответника са включени предоставените на физически лица заеми, разходите за придобиване на недвижими имоти, за придобиване на лек автомобил БМВ и за придобиване на лека автомобил Мазда, върнати кредити, присъдена издръжка на непълнолетната С. Т., разходи за издръжка на домакинството, платени публично-правни задължения или общо за проверявания период разходите са в размер на 374 566,38 лв или 2566, 47 М..Същите съпоставени с приходите на ответника през проверявания период установяват разлика в размер на 124 899, 74 лв или 910, 47 М..С оглед на горното въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение в частта, с която са отнети в полза на държавата 7 недвижими имота, собственост на Т. е правилно и законосъобразно.Тези имоти са придобити в периода 2006-2009 г, съвпадащ с периода на осъществяваната от ответника престъпна дейност, за което е осъден с влязла в сила присъда.Приел е, че съгласно разпоредбата на чл.4 ал.2 от Закона когато имуществото придобито от престъпна дейност е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин на отнемане подлежи полученото в резултат на сделката.По тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил мотивирането искане за отнемане в полза на държавата на получените сучи вследствие разпореждане с придобито от престъпна дейност имущество, а именно : 4 500 лв от продажба на лек автомобил марка „БМВ 524 ТД” с ДК [рег.номер на МПС] ; сумата в размер на 7 500 лв от продажбата на УПИ № . с площ от 560 кв.м в [населено място] ; сумата 38 350 лв от продажбата на апартамент № 16 в [населено място],[жк][жилищен адрес] от 58,80 кв.м ; сумата в размер на 2500 лв от продажбата на нива в м.”Косник” с площ от 7, 166 дка ; сумата в размер на 1650 лв от продажбата на нива в м.”Край село” с площ от 4, 949 дка сумата в размер на 1050 лв от продажбата на нива в м.”Ц. локва” с площ от 3, 075 дка и за сумата 300 лв от продажбата на ливада в м.”Брестича” с площ от 1, 500 дка.Приел е, че в тези случаи се отнема в полза на държавата заместващата облага-т.е полученото от разпоредителните сделки.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, за да обоснове наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът сочи, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса „подлежат ли на отнемане в полза на държавата средства, които са неналични като получени в резултат на разпореждане, извършено през исковия период от поверяваното лице в полза на трети добросъвестни лица.”
Обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.Мотивите на въззивния съд по така поставения въпрос съответстват на материалния закон и установената задължителна съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК обективирана в решение № 187/267.11 г по гр.дело № 1557/2010 г на ВКС, Трето ГО, решение № 89/229.1.2010 г по гр.дело № 717/2009 г на ВКС, Трето ГО и др. С тези решения е прието, че съгласно в разпоредбата на чл.4 от ЗОПДИППД е регламентиран сложен фактически състав, при наличие на който за държавата се поражда право да предяви пред гражданския съд претенция за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност.Искът по чл.28 от ЗОПДИППД вр.чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД е за реално отнемане на налични към момента на предявяване на иска в патримониума на ответника облаги от извършени престъпления.В случай, че искът не може да бъде уважен, поради липса към този момент на съответния актив следва да се претендира действителната стойност на имуществото, съответстващо на реалната му пазарна стойност към момента на извършване на разпоредителната сделка.
Следователно въззивното решение е постановено в съответствие с материалния закон и задължителната практика на ВКС, поради което не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Посоченото от касатора определение не съставлява задължителна съдебна практика поради което не попада в предметния обхват на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
В останалата част изложението съдържа доводи за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 268 от 25.10.2013 г по гр.дело № 247/13 г на Великотърноски апелативен съд, Гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.