О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
гр. София, 18.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 512/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 418 от 10.12.10г., постановено по гр.д.№ 531/10г. на Благоевградския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 1877 от 12.03.10г. по гр.д.№ 320/04г. на Благоевградския районен съд и вместо него е уважил предявения от С. И. Т., В. И. В., Е. Д. Я. и К. Д. Б. против [фирма] иск по чл.108 ЗС относно 4,831 дка от поземлен имот с идентификатор 04279.619.53 по кадастралната карта на [населено място], промишлена зона, заснети като имот пл.№ 6012044 по помощния план, действал към 2003г., като е отменил и констативен нот. акт № 101/03г. в частта му, с която ответното дружество е признато за собственик на посочения имот.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесния имот е възстановено на ищците в първоинстанционното производство по реда на ЗСПЗЗ и че същият се владее от ответното дружество без правно основание. Прието е също, че последното не е придобило имота по реда на чл.17а З. /отм./, тъй като по делото не е установено същият да е бил одържавен и предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие, респ. да е включен в активите на дружеството, както и че не са налице посочените в чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ пречки за реституция, доколкото имотът е незастроен и не представлява част от цялостно изградена производствена база, т.е върху него не са проведени мероприятия, възпрепятстващи реалното му възстановяване.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите за приложението на чл.10б ЗСПЗЗ; за приложението на чл.143 ГПК /отм./ – доказателствената сила на акт за държавна собственост и за елементите на фактическия състав на чл.17а З. /отм./, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата изразяват становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора, като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, а не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставените въпроси, но не и да ги извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба (срв. дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения).
В случая във връзка с първия поставен по-горе общ въпрос касаторът се позовава на противоречие с Р № 391 по гр.д.№ 298/02г. на ВКС, каквото обаче липсва, тъй като с това решение е разгледана друга хипотеза – спорният имот е бил одържавен и застроен с пет сгради, респ. предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие.
По втория поставен въпрос липсва произнасяне, тъй като в случая въззивният съд е приел, че представеният по делото акт за държавна собственост не се отнася за процесния имот, а не е взел принципно становище за неговата доказателствена сила. С оглед на това противоречие по този въпрос с представените Р № 889 по гр.д.№ 1114/06г. и Р № 1079 по гр.д.№ 511/03г. на ВКС не би могло да съществува (представените опр. № 716 по т.д.№ 506/09г. и № 146 по гр.д.№ 4426/08г. на ВКС по чл.288 ГПК са извън приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК).
Във връзка с третия поставен въпрос касаторът се позовава на противоречие с решение № 391 по гр.д.№ 298/02г., Р № 1079 по гр.д.№ 511/03г., Р № 889 по гр.д.№ 1114 и Р № 81 по гр.д. № 1559/06г. на ВКС, каквото отново не е налице, тъй като в никое от тях не е прието, че по реда на чл.17а З. /отм./ може да се придобие имот, който не е бил държавен, респ. не е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие, каквото е прието по настоящото дело.
Жалбоподателят се позовава и на противоречие на обжалваното решение с ТР № 1 по т.д.№ 1/00г. на ОСГК на ВКС, т.10 и Р № 11 по гр.д.№ 7704/58г. на ВКС, но без да посочва конкретен, обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а във връзка с направени от него в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство. В допълнение следва да се отбележи, че в случая противоречие с тази задължителна и незадължителна практика на ВКС, респ. ВС липсва.
По отношение на третото основание за допускане на касационно обжалване не са изложени никакви съображения за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед нейното осъвременяване, съгласно дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение разяснения. Освен това във връзка с поставените общи въпроси не е налице неяснота или непълнота на нормативната уредба и съществува богата съдебна практика, която не се налага да бъде променяна, поради което следва да се приеме, че и то не е налице.
С оглед на казаното подадената от [фирма] касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата К. Д. Б. сторените от нея разноски в настоящата инстанция в размер на 300 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 418 от 10.12.10г., постановено по гр.д.№ 531/10г. на Благоевградския окръжен съд.
О с ъ ж д а [фирма], [населено място] да заплати на К. Д. Б. от [населено място] сумата 300 лв./триста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: