О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
гр. София, 18.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. № 2900 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу определение от 19.05.2014г., с което производството по в.т.д. № 82/ 2014г на Окръжен съд – Добрич е прекратено в частта му, с която се обжалва решение № 71/ 19.03.2014г. по гр.д № 2706/2013г. по описа на Районен съд – Добрич досежно присъдените разноски и делото е върнато на Районен съд – Добрич за произнасяне по молба по чл.248 ГПК, след което делото следва да се върне обратно на окръжния съд за произнасяне по въззивната жалба.
Частният жалбоподател моли да се отмени обжалваното определение като незаконосъобразно. Излага съображения, че то е преграждащо по см. на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не позволява защита по реда на инстанционния контрол от въззивния съд.
Ответникът по жалбата, [фирма], поддържа, че обжалваното определение не подлежи на обжалване, поради което частната жалба е недопустима.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
За да прекрати производството в частта, в която се обжалва решението досежно разноските и върне делото на районния съд за произнасяне по чл.248 ГПК, въззивната инстанция е приела, че в тази си част въззивната жалба представлява по същество молба за изменение на решението по см. на чл.248 ГПК, с оглед наведените в жалбата доводи за недължимост на присъдените разноски при същия изход на спора.
Определенията на въззивния съд, с които се връща делото за произнасяне от долустоящия съд по реда на чл.247, чл.248 и чл.250 ГПК не подлежат на обжалване, тъй като не попадат в кръга на актовете, спрямо които може да се осъществи самостоятелен инстанционен контрол, съгласно чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Законът не предвижда изрично обжалване на посочените актове, съответно те не са преграждащи разглеждането на жалба, по която е образувано въззивното производство, тъй като същата не е оставена без разглеждане като недопустима и по нея въззивният съд дължи произнасяне след приключване на производството по чл.247, чл.248 или чл.250 ГПК. В частта за разноските, защитата на жалбоподателя също не е възпрепятствана, тъй като след произнасяне на първата инстанция по реда на чл.248 ГПК, определението му подлежи на обжалване пред въззивния съд. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че преценката на въззивния съд за наличие на обстоятелства за развитие на производство по чл.247, чл.248 или чл.250 ГПК не подлежи на инстанционен контрол, поради което частната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] частна жалба срещу определение от 19.05.2014г. по в.т.д. № 82/ 2014г на Окръжен съд – Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.