4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
София, 02.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 632 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. К. В. чрез адв.С. Д. срещу решение № 1283 от 26.10.16г.на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1926 от 17.05.16г.по гр.дело № 1668/15г.на Варненския районен съд.С него е отхвърлен предявения от същата страна иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД против В. Д. П. за осъждането й да заплати сумата 24184 лв, представляваща половината от стойността на СМР и подобренията,които ищецът е извършил в придобития по време на брака му с ответницата недвижим имот – жилище на втори жилищен етаж в сграда в [населено място], кв.А., [улица],извършени в периода от 1989г.до 1995г.
В изложението по чл.283 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване по следните въпроси: 1.При доказан извънсемеен източник на средствата на подобренията с дарствена цел,следва ли да се счита оборена презумпцията по чл.21 СК; 2.При извършване на подобрения в съсобствен имот кой е началният момент на погасителната давност,като се има предвид поканата,от която започва изискуемостта съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата В. П. чрез адв.Д. Б. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че П. В. и В. П. са сключили граждански брак на 8.09.1985г.,прекратен през 2006г.С нот.акт № 71/1989г.П. и В. В. са прехвърлили на внука си П. В. срещу задължение за издръжка и гледане собствения си недвижим имот,представляващ жилище на втория етаж от жилищна сграда ,находяща се в [населено място], [улица].С влязло в сила решение № 51 от 15.02.10г.на ВКС е допусната делба между В. П. и П. В. на процесния имот при равни квоти.С решение № 2037/10.05.11г.по гр.дело № 10670/07г.на В. съсобствеността между страните е прекратена,като на основание чл.288 ал.1 ГПК/отм./имотът е изнесен на публична продан и продаден на трето лице.По делото са представени фактури,издадени на името на П. В. в периода от 29.09.86г.-14.01.88г.и на името на В. В. в периода 14.01.92г.-30.08.94г.,с които са фактурирани закупени строителни материали ; назначена е и съдебно-оценителна експертиза за стойността на СМР в имота.Събрани са и гласни доказателства.
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че не е налице фактическия състав на чл.59 ЗЗД за успешното провеждане на иска.Прието е,че претендираните от ищеца подобрения в имота са извършени по време на брака между страните,но след анализ на свидетелските показания съдът е счел,че всички средства за СМР са осигурявани и заплащани лично от бащата на ищеца К. В.,а П. В. не е участвал нито с труд,нито с финансови средства.Ето защо е направен извод,че не е налице обедняване на ищеца за сметка на ответницата.Прието е за основателно въведеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност.Изложени са съображения,че прекратяването на брака между страните е довело да прекратяване на имуществената общност между тях и от този момент – 2006г.,е възникнало правото на ищеца да предяви иска си.5-годишният давностен срок е изтекъл през 2011г.,искът е предявен през 2015г.,поради което претенцията е погасена по давност.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Въпросът: При извършване на подобрения в съсобствен имот кой е началният момент на погасителната давност,не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС ,в т.ч.с приложеното решение № 295 от 1.07.10г.по гр.дело № 172/09г.на ІV г.о.Същото има за предмет спор за подобрения в съсобствен на страните имот.Посочено е,че вземанията на съсобственика спрямо останалите съсобственици за извършени подобрения в съсобствения имот стават изискуеми от деня на поканата и това е началният момент,от който започва да тече давността.В разглеждания случай не е същата хипотеза,не се касае за обикновена съсобственост,а за съпружеска имуществена общност,която е прекратена с развод.Като е приел,че с влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака между страните ищецът е бил в състояние да потърси защита на правата си по съдебен ред,въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика,според която давността започва да тече от деня,в който вземането е станало изискуемо.Ищецът е следвало да предяви претенцията си за извършени подобрения в процесния имот в делбения процес.
Въпросът: При доказан извънсемеен източник на средствата на подобренията с дарствена цел,следва ли да се счита оборена презумпцията по чл.21 СК,не е от значение за изхода на спора,доколкото исковата претенция е погасена по давност.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Както бе посочено по-горе,по въпроса,който е от значение за изхода на спора е налице задължителната практика на ВКС.
Съобразно изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати сумата 940 лв разноски на ответницата по жалбата съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1283 от 26.10.16г.,постановено по в.гр.дело № 1527/16г.на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. К. В. да заплати на В. Д. П. сумата 940 лв /шестстотин/ разноски за адвокатски хонорар за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.