1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
С., 20.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1564 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Националната здравноосигурителна каса/НЗОК/ [населено място], чрез пълномощника си адв. Б. М. от АК-С., против въззивното решение от 23.10.2009 г., постановено по в.гр.д. № 1314/2008 г. на Софийския градски съд, ВО, ІV-Б състав, с което като е оставено в сила решение № 200 от 19.10.2006 г. на Софийския районен съд, 55 с-в, постановено по гр.д. № 15585/2006 г., са уважени предявените от Т. Б. В. от [населено място] срещу НЗОК, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване за незаконно уволнението на Т. Б. В. от длъжността „заместник-директор по информационна дейност в НЗОК – Централно управление”, на основание чл. 328, ал. 2 КТ, извършено със заповед № РД-09-402/05.07.2006 г. на изпълняващия длъжността директор на НЗОК и отмяна на уволнението; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на Т. Б. В. на заеманата от него длъжност преди уволнението „заместник директор по информационна дейност в НЗОК” и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата 9672 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 05.07.2006 г. – 05.01.2007 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и ВАС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените от касатора въпроси, непрецизно формулирани, са свързани с характера на дейността на НЗОК, а именно „стопанска” ли е дейността, извършвана от НЗОК, както и възможността на управителя да упражни правото си по чл. 328, ал. 2 КТ при сключване на всеки нов договор за управление на предприятието за сформиране на екип.
В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни решения, както следва: решение № 778 от 21.07.1999 г. по гр.д. № 987/98 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 564 от 18.01.2007 г. по адм.д. № 7560/2006 г. на петчленен състав на ІІ отделение на ВАС.
Ответникът по касационната жалба, Т. Б. В., чрез пълномощника му адв. С. Г. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение въззивният съд е приел, че изпълняващият длъжността директор на НЗОК, като определен от Надзорния съвет по чл. 19, ал. 4 ЗЗО, не разполага с правомощията на избрания с конкурс по чл. 15, ал. 1, т. 8 ЗЗО директор на НЗОК да формира ръководен екип за определен мандат, поради което и заповедта, с която е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 2 КТ се явява незаконосъобразна.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, съгласно разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а това са постановленията на Пленума на Върховния съд, тълкувателните решения на ОСГТК на ВКС, както и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е представено посоченото по-горе съдебно решение на отделен състав на ВКС, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В тази връзка посоченото и представеното от касатора решение на ВАС е неотносимо, тъй като не е от категорията съдебни актове по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които да обосновават наличието на противоречива съдебна практика.
Представеното от жалбоподателят изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от процесуално или материално естество, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът за характера на дейността на НЗОК е неотносим към изхода на спорното право, а този, който е относим, но не е формулиран от касатора е, влиза ли в обема на компетентност на изпълняващия длъжността директор на НЗОК правомощието по чл. 328, ал. 2 КТ по отношение на ръководния състав на касата. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В представеното като противоречива съдебна практика решение на ВКС, посочено по-горе, се дава отговор на въпроса, че правото на управителя по чл. 328, ал. 2 КТ може да бъде упражнено при сключването на всеки нов договор за управление, тъй като е свързано с възможността той да може да формира екип при поемане на управлението при всеки нов мандат, какъвто не е настоящият случай. По тези съображения, следва да се приеме, че касаторът не е обосновал наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане до касационен контрол.
Що се отнася до релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, че разрешения в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото относно възможността на директора на НЗОК да изгражда управленски екип, не е свързан с изхода на спорното право. Въпросът е, еднакъв ли е обемът на правомощията на избрания чрез конкурс директор и възлагане управлението на НЗОК, с този на определения от Надзорния съвет на НЗОК изпълняващ длъжността директор на НЗОК до провеждане на конкурса за директор. Обемът на правомощията зависят от мандата, който е възложен да се изпълнява, а последният зависи от задачите, включени в този мандат. Нормативната уредба и правната теория не слагат знак за равенство между титуляр и изпълняващ длъжността, поради което този въпрос не се нуждае от разрешение, което да е от значение за точно прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради което и на това основание въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол.
В заключение, липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол, тъй като както се посочи по-горе касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.
При този изход на делото пред касационната инстанция, на ответника по жалбата не следва да се присъдят деловодни разноски, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.10.2009 г., постановено по в.гр.д. № 1314/2008 г. на Софийския градски съд, ВО, ІV-Б състав, по касационна жалба с вх. № 68608 от 07.10.2010 г. на Националната здравноосигурителна каса, [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: