4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
София, 28.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 761 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5420 от 17.ХІІ.2013 г. на гражданина на Руската федерация С. Р. И., подадена против решение № 282 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 7.ХІ.2013 г., постановено по гр. дело № 358/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 497/27.VІ.2013 г. на Русенския ОС, ГК, по гр. дело № 383/2013 г. С последното – като неоснователни – са били отхвърлени обективно кумулативно съединените осъдителни искове на настоящия касатор с правно основание по чл. 288 ЗЗД и съответно – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответното по тях [фирма]-гр. Р., с предмет осъждането на търговеца да му заплати сума в размер на 67 245.27 лв. като възнаграждение по договор за поръчка за периода 16.ІІІ.2012 г. – 17.ХІ.2012 г. и ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на делото (27.ІХ.2012 г.) и до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху същата главница в размер на 2 238.29 лв. за периода от 1.VІ.2012 г. – 27.ІХ.2012 г.
Оплакванията на касатора С. Р. И. са за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели уважени срещу ответното търговско дружество и двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на настоящия касатор в предявените по делото техни размери.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. Р. И. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 646/28.ІV.2010 г. на І-во т.о. по т. д. № 431/09 г., по материалноправния въпрос: за приложимостта на правилото на чл. 288 ЗЗД по отношение на договорите за управление и как се съотнасят нормите на чл. 233, ал. 4 ТЗ и чл. 288, ал. 1 ЗЗД. Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, бил въпросът: за съдържанието на термина „възнаграждение”, употребен в чл. 288, ал. 1 ЗЗД.
Ответното по касация [фирма]-гр. Р. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на гражданина на Руската федерация С. Р. И. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете на настоящия касатор с правно основание по чл. 288 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от същия закон срещу ответното търговско д-во са били отхвърлени, Великотърновският апелативен съд е приел, че в процесния случай специфичният мандатен договор, какъвто по естеството си е сключения между страните по спора на 18.ХІ.2011 г. договор за управление, като уреждащ отношенията между търговеца и членовете на неговия Съвет на директорите по повод управлението му, изключва приложението на разпоредбата на чл. 288, ал. 1 ЗЗД, тъй като конкретното основание за прекратяването му /това по чл. 9, т. 2 от същия/ възпроизвежда всъщност правилото на чл. 233, ал. 4 ТЗ. При съпоставка на атакуваното въззивно решение с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на с-в от І-во т.о. на ВКС, на което касаторът се позовава в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК досежно наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, се констатира, че релевантни за последното са били следните разпоредби от Търговския закон: чл. 74 ТЗ, чл. 235, ал. 4 и 5 ТЗ и чл. 244, ал. 4. Следователно този влязъл в сила съдебен акт не съдържа произнасяне по идентичен с релевирания от касатора С. Р. И. материалноправен въпрос: за приложимостта на правилото на чл. 288 ЗЗД към договорите за управление и как се съотнасят нормите на чл. 233, ал. 4 ТЗ и чл. 288, ал. 1 ЗЗД. Доколкото в мотивите на същия съдебен акт е било прието, че всяко едно решение на общото събрание на търговско д-во се урежда с правила по Търговския закон, които са специални и поради това общите норми за договорите не намират приложение, по необходимост се налага извод за липса на твърдяното противоречие между атакуваното въззивно решение и задължителна практика на ВКС, обективирана в Р. № 646/28.ІV.2010 г. на с-в от І-во т.о. по т. д. № 431/09 г. Напротив, и в двете съпоставяни решения безпротиворечиво се приема, че разпоредбите на ТЗ относно решенията на общото събрание /вкл. тези по чл. 233, ал. 4 ТЗ за освобождаване от длъжност на членовете на съвета на директорите и на надзорния съвет/ изключват приложимостта на общите норми в ЗЗД за договорите.
В заключение, не се констатира и наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за приложимост на касационното обжалване, тъй като формулираният от касатора в изложението към жалбата му материалноправен въпрос: за съдържанието на термина „възнаграждение”, употребен в чл. 288, ал. 1 ЗЗД, е с изцяло хипотетичен характер, т.е. не е бил предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 282 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 7.ХІ.2013 г., постановено по гр. дело № 358/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 761 по описа за 2014 г.