1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
гр. София, 30.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 4236 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Хайк срещу определение № 2291 от 30.08.2013г. по ч. гр. дело № 1673/2013г. на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение на издадената по ч. гр. дело № 1088/2013г. на Районен съд Бургас заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 4 17 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по посочени процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото, приема следното:
Преди да се произнесе по релевираните от частния жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение настоящият съдебен състав следва да извърши преценка за допустимостта на частната касационна жалба с оглед обжалваемостта, респективно необжалваемостта на постановеното от Окръжен съд Бургас определение. С разпореждане от 11.02.2013г. на Председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС по множество процесуалноправни въпроси по заповедното производство и производството по иска на основание чл. 422 ГПК, по които е постановена противоречива съдебна практика, решаването по един от които ще има значение за преценката за допустимост на частната касационна жалба, а именно: кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване, с оглед необходимостта от уеднаквяване на практиката относно обжалваемостта на актовете по чл. 419 ГПК. Обстоятелството, че посоченият въпрос – предмет на разглеждане по т. 8 на тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е от значение за настоящото дело, обосновава извод за спиране на производството до постановяване на окончателен съдебен акт от ОСГТК на ВКС, имащ задължителен за съдилищата характер.
Мотивиран от горното и на основание чл. 278, ал. 1 във връзка с чл. 292 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч. т. дело № 4236/2013г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение до приключване на производството по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.1