О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
София, 21.10.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 12 октомври 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Б. ДЕЧЕВА
от съдията Д. Ц. гр.д. № 1571/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 702 от 26. 05.2009 г. по в.гр.д. № 1427/08 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 1480 от 07.05.2008 г. по гр.д. № 2496/01 г. на Варненския районен съд, с което А. Х. И. и С. Х. Г. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на “Б. – Т. подвижен състав” ЕООД владението върху апартамент № 5, находящ се в гр. В., ул. ”Д.”, жилищна сграда № 9, ет.2, с площ 41 кв.м. , както и да заплатят обезщетение за ползуването му в размер на 156.32 лв.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от А. Х. И. и С. Х. Г.. Развити са доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени съдопроизводствени правила и противоречие с материалния закон. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил всички събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилния извод, че между страните не е налице валидно наемно правоотношение.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с него съдът се е произнесъл по материалноправен и по процесуалноправен въпрос, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация “Б. – Т. подвижен състав /Локомотиви/ “ ЕООД чрез своя пълномощник адв. Д. П. в писмен отговор изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за де произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постави обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът “Б.- Т. подвижен състав/ Локомотиви/” ЕООД- се легитимира като собственик на процесния апартамент. Същият се владее от ответниците без основание, тъй като възникналото през 1957 г. наемно правоотношение е било прекратено. За да обоснове този извод съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 4 от Правилника за разпределение и настаняване във ведомствените жилища в системата на Б., съобразно който в тях могат да бъдат настанявани само работници, служители и щатни синдикални дейци и техните семейства. По смисъла на този правилник за членове на семейството се считат съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца. Наследодателят на ответниците Х. Г. И. е работил в системата на Б. до 1970 г. До смъртта си през 1989 г. същият е ползувал предоставеното му през 1957 г. ведомствено жилище, а след това жилището е ползувано от неговата съпруга, която е починала през 1994 г. Ответниците – деца на Х. И., не отговарят на изискванията за настаняване във ведомствено жилище, тъй като не работят в системата на Б. и не са членове на семейството по смисъла на чл. 4, ал.2 от Правилника. Прието е, че наемното правоотношение е прекратено при условията на чл. 238 ЗЗД през 2000 г. с едностранно предизвестие от дружеството – наемодател, което ответниците са получили на 06.10.2000 г.
Поставеният от жалбоподателите правен въпрос касае задължението на решаващия съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните и е обуславящ за изхода по всеки гражданскоправен спор. Независимо от наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, не е налице допълнителното условие по т. 3 – посоченият въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съгласно постановките на т. 3 от ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. По приложението на чл. 188 ГПК/ отм./ е налице трайно установена съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил. Анализирани са доказателствата, относими към възникването и съществуването на наемното правоотношение към момента на предявяване на ревандикационния иск, в това число и правното значение на факта, че след смъртта на своите родители жалбоподателите са продължили да ползуват жилището и да заплащат наемна цена за него. Макар и лаконично, са обсъдени и доводите им за приложение на чл. 33 от ППЗДС и е направен извод, че тази хипотеза не е налице, тъй като жилището е ведомствено, а жалбоподателите не са работници и служители на дружеството, на което то е предоставено за стопанисване, нито са “членове на семейството” по смисъла на § 2 от ДР на ППЗДС.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице соченото от касаторите основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 702 от 26. 05.2009 г. по в.гр.д. № 1427/08 г. на Варненския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: