О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 916
гр. София 24.08.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 182 / 2009 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
„А” О. гр. С. е обжалвал въззивното решение на Силистренския окръжен съд № 123 от 31.10.2008г. по гр.д. № 155/2008г.
Касационната жалба с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Ответникът „БМВ” ЕО. е подал отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Силистренският окръжен съд е оставил в сила решението на Силистренския районен съд № 116 от 09.04.2008г. по гр.д. № 1251/2007г. , с което е осъден ответника да осигури достъп на „БМВ” ЕО. през стълбището до собствения му търговски обект – магазин за промишлени стоки.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Посочено е, че въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд са: 1.за възражението за нищожност на административните актове , от които произтичат гражданскоправни последици. 2. за правния статут на общите части в етажната собственост. 3. за характера на неоснователните действия, които обуславят допустимостта на иска по чл.109 ЗС. Касаторът се позовава на противоречие на изводите на въззивния съд с приетото в постановените по аналагочни случаи : решение № 504/2006г. на ВКС,ІV г.о. решение № 139/1985г. на ВС, ОСГК ТР2/1991г. на ВС, ОСГК , ТР 31/1984г. на ВС, ОСГК , решение № 1840/1983г. на ВС, І г.о., решение № 175/93 на ВС, ІV г.о. , решение № 395/1986г. на ВС .
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на търговски обект в сградата на ул.”С” № 131 в гр. С.. Ответникът е зазидал аварийния изход на обекта, преустроен в кафе-клуб , а впоследствие е заключил вратата , чрез която се осъществява достъп до този обект. С тези неправомерни действия е нарушено правото на собственост на ищеца, което обуславя основателността на предявения негаторен иск.
С оглед на това съдържание на мотивите въпросът за правния статут на общите части на сградата не е от значение за конкретното дело, защото искът по чл.109 ЗС може да има за предмет и общи части на сграда , в която съществува режим на етажна собственост /решение 1818/2002г. ІV г.о./. С такъв иск може да се защити правото на собственост както срещу действия , с които се възпретятства ползването на общите части на сградата така и срещу такива, с които се ограничава правото на достъп до самостоятелен обект в сградата, какъвто е и разглежданият случай. В цитираните от касатора решения не се съдържа практика в обратен смисъл – в решение № 504 /2006г. на ВКС, ІV г.о. се приема, че е налице нередовна искова молба, когато от фактическите твърдения не може да се определи дали правото на собственост е накърнено или само оспорено, каквато неяснота настоящата искова молба не съдържа. Решение № 139/05г. на ВС ОСГК е съобразено от въззивния съд, защото с него е дадено тълкуване, че ако един съсобственик неоснователно пречи на другия да упражнява своето право в съсобствеността, последният може да иска прекратяване на неговите неоснователни действия с иска по чл. 109, ал. 1 ЗС, а препращането към чл.32 ал.2 ЗС е само по отношение на спор за начин на ползване и управление на общата вещ, какъвто в случая не е налице. Въпросът за допустимоста да се извърши косвен контрол за законосъобразност на административните актове няма връзка с настоящия спор, защото ищецът не иска премахване на незаконен строеж, а осигуряване на достъп до собствения на ищеца обект, който се препятства от заключване на входна врата. Освен това в ТР 31/1984г. на ВС, ОСГК , на което се позовава касаторът изрично е прието, че искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е допустим и по отношение на действие, представляващо незаконен строеж или строеж, разрешен в отклонение на нормативните изисквания. С оглед на изложеното се налага извода, че при решаването на спора практиката на ВКС е съобразена и не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Представеното от касатора решение на Върховния административен съд по гр.д. № 7027/2008г. , с което е разрешен спор за законосъобразността на административна заповед по чл.268 ЗМВР за преустановяване експлоатацията на кафе-клуб „Ш” не може да бъде съобразено в настоящото производство, защото то няма за предмет съществото на спора, освен това решението не представлява съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК , която да обуславя приложното поле на касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Силистренския окръжен съд № 123 от 31.10.2008г. по гр.д. № 155/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: