О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
София, 19.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 190 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. Ж. Р. от гр. В., чрез процесуалния й представител адв. Д, против въззивното решение № 815 от 9 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., с което е отменено решение № 71 от 27 февруари 2007 г., постановено по гр.д. № 182 по описа на районния съд в гр. Д. за 2006 г. и вместо него исковете на И. Г. Р. от гр. С., починал на 22 януари 2007 г., срещу В. И. Г. от с. Н., обл. Варна, за причинени неимуществени и имуществени вреди от общо от 8930 лева, са отхвърлени.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, защото давността за вземането е спряла да тече докато трае съдебния процес относно вземането съгласно чл. 115 б. “ж” ЗЗД – самото образуване на предварителното производство също е основание за спиране на давностния срок в рамките на наказателното производство, като преди приключването на наказателното дело претенциите за гражданскоправните последици на престъплението изобщо не могат да се разглеждат по същество. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправен въпрос разрешаван противоречиво от съдилищата във връзка с твърдението за погасяване на иска по давност – сочи се решение на ВКС по наказателно дело.
Ответникът В. И. Г. от с. Н., обл. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Й, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че по реда на наказателното производство е безспорно установено виновното поведение на В. Г. , в резултат на което И. Р. претърпял телесни увреждания, обусловили временно разстройство на здравето във връзка с пътно-транспортно произшествие от 28 септември 1999 г., поради което към датата на подаване на исковата молба – 28 септември 2006 г. петгодишният давностен срок за предявяване на вземането е изтекъл; наличието на висящ наказателен процес не прекъсва давността, ако увреденият не е встъпил в наказателното производство като граждански ищец, а ответникът не е правил признания за вземането за обезщетение; не е имало пречка при висящо наказателно производство ищецът да предяви исковете си по чл. 45 ЗЗД, а наличието на висящо наказателно дело би било основание за спиране на производството.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по второто основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. Представеното съдебно решение обаче не установява различно разрешаване на поставения правен въпрос за прекъсването на погасителната давност от наказателния процес във връзка с вземането.
Според решение № 456 по н.д. № 435 за 1999 г. на І НО, основание за спиране на давността е всяко разглеждане на спорното вземане от компетентния орган – не само от съд, но и от арбитраж или особена юридсдикция, но процесът относно вземането може да протече пред съд само в рамките на гражданския процес; образуването на предварително производство също е основание за спиране на давностния срок в рамките на цялото наказателно производство, като преди приключване на наказателното дело претенциите от гражданскоправните последици на престъплението изобщо не могат да се разглеждат по същество. С други думи, касационният съд приема, че основание за спиране на давността във връзка със спирането на гражданското производство относно вземането по реда на чл. 182 ал. 1 б. “д” ГПК (отм.), е не само образуваното пред съд наказателно дело, но и предварителното производство в рамките на наказателния процес. Следователно, по този гражданскоправен аспект на проблематиката ВКС приема, че давност по заявени вземания, произтекли от деликт, осъществил и състав на престъпление, не тече, докато е висящо цялото наказателно производство. Изискването на закона е да е налице висящ съдебен процес относно вземането, спрямо което тече погасителна давност. Наказателният процес относно престъпление, с което е осъществен и фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, не е съдебен процес относно вземането за вреди, което произтича от деликта. Посоченото разрешение е напълно в синхрон с изложеното в атакуваното решение, тъй като е явно, че претенцията за заплащане на обезщетение е предявена едва след края на наказателното производство, поради което наказателното производство не е имало как да спре течението на давността. Така се приема и в т. 2 от ТР № 5 тълк. д. № 5 за 2005 г. на ОСГТК – ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на решението до касационен контрол.
Ответникът не претендира заплащане на разноски по реда на чл. 78 ал. 3 ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 815 от 9 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: