О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
София, 10.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1115/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от адв. Р. К. в качеството му на пълномощник на С. П. П., М. К. М., К. В. К., Е. Ц. С., С. Д. Д., Д. В. М., К. Ж. П., Т. Д. С. – К., А. Х. С. и Р. Б. И.- Д. против решение № 17 а от 19.02.2010 г. по в.гр.д. № 335/09 г. на Пернишкия окръжен съд. С него е отменено решение № 259 от 11.12.2008 г. по гр.д. № 27/07 г. на Радомирския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на държавата и [фирма] със седалище [населено място], че С. П. П., К. Ж. П., М. К. М., Д. В. М., К. В. К., Т. Д. С. – К., Е. Ц. С., А. Х. С., С. Д. Д. и Р. Б. И. – Д. са собственици на следните имоти по КВС на [населено място], общ. К.: имот № 003037 с площ 13 788 кв.м., находящ се в м.”В. дол”, имот № 003043 с площ 6 590 кв.м., находящ се в м.”Ш.” и имот № 003044 с площ 1737 кв.м. в м.”Ш.”, както и в частта, с която е признато за установено по отношение на държавата и на [фирма], че С. П. П. и К. Ж. П. са собственици на имот № 003045 по КВС на [населено място] с площ 2 609 кв.м., находящ се в м.”Б.” и в отменените части е постановено друго, с което са отхвърлени предявените установителни искове за собственост.
В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е изградил решаващите си изводи по спора на писмено доказателство, което не е било приложено по делото, не е обсъдил всички събрани доказателства и правните доводи на страните, кредитирал е писмени доказателства, които като неподписани не могат да се ползузават с доказателствена сила, направил е необосновани изводи за идентичност на процесните имоти с имоти с този, отреден за гребна база, както и за това, че този имот е бил включен в баланса на Б. и впоследствие апортиран в капитала на ответното дружество. Поддържат също, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, на §6, ал.6 ЗППДОбП, на § 11, ал.1 ЗПСПК и на чл. 17 а ЗППДОбП, както и на ЗООЗП. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3 ГПК са поставени няколко правни въпроса, за които са изложени съответно твърдения, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната съдебна практика, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация [фирма], Държавата чрез областния управител на област П., [община] и ОСЗГ К. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на процесните недвижими имоти, тъй като са придобили същите на деривативно основание от несобственици. Изводът е обоснован с това, че процесните имоти са част от терен, който през 1983 г. е бил отчужден по реда на ЗООЗП за изграждане на Национална гребна база ”Пчелина” и мероприятието е реализирано, поради което към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ не са били със статут на земеделска земя. Затова решенията на ОСЗГ К. за възстановяване на правото на собственост върху процесните имоти не са произвели реституционно действие и не легитимират като собственици лицата, в чиято полза са издадени. Поради това извършените от тях и от последващите приобретатели на тези имоти договори за покупко- продажба не са породили вещноправно действие и ищците, като последни купувачи на имотите, също не са придобили правото на собственост върху тях.
Въззивният съд е приел, че решенията на О. не са породили конститутивно действие и поради това, че през 2005 г. процесните имоти са били включени в капитала на ответното дружество [фирма], а преди това са се водили по баланса на неговия предшественик Стопанска организация ”Спортни имоти и прояви” при Комитета за младежта и спорта. Поради това съгласно разпоредбата на § 6, ал.6 ПЗР на ЗППДОбП/ отм./ и § 11 от ДР на ЗПСПК бившите собственици не могат да искат реално връщане на имотите, а имат право само на обезщетение за тях. В тази хипотеза е ирелевантно обстоятелството дали върху имотите има изградени сгради и дали тези сгради са законни или не – достатъчно е, че имотът е включен в капитала на преобразуваното търговско дружество.
Изложените от въззивния съд съображения за отхвърляне на предявените установителни искове за собственост очертават като съществени за изхода на настоящия спор поставените в изложението материалноправни въпроси кога е налице мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, промяната на предназначението на земеделската земя и отреждането й за неземеделски нужди сами по себе си съставляват ли пречка за възстановяне на собствеността, както и въпросът за приложението на § 6, ал.6 ЗППДОбП/ отм./, аналогичен на § 11, ал.1 ЗПСПК. По тези въпроси съществува противоречива съдебна практика, видно от представените към касационната жалба решения. В решение № 369 от 10.9.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1579/08 г. на ІІ г.о. е придадено правно значение на провеждането на процедурата по промяна на предназначението на земеделската земя в съответствие с разпоредбите на ЗООЗП/ отм./ и е направен извод, че при липса на доказателства за спазване на тази процедура, не са налице пречки по чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху незастроената част от земята. В решение № 949 от 11.04.2007 г. на ВКС по гр.д. № 2945/05 г, ІV”Б” г.о. наред с промяната на предназначението на земеделската земя и включването й в баланса на държавното предприятие, за чиито нужди е била отредена, са изследвани и въпросите какво строителство е извършено в изпълнение на това отреждане и дали незастроената част попада в рамките на норматива за прилежаща част към сградите и съоръженията. В решение № 1182 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 3633/07 г. на ІІІ г.о. и решение № 595 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1096/08 г.12.2008 г. на ІІІ г.о. изводът за приложимост на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е направен само въз основа на факта, че върху имотите след образуване на ТКЗС е било извършено строителство на сгради и съоръжения, без да е коментиран въпросът за това дали е извършена промяна на предназначението на земеделската земя по предвидения в ЗООЗП ред.
С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17 а от 19.02.2010 г. по в.гр.д. № 335/09 г. на Пернишкия окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите С. П. П., К. Ж. П., М. К. М., Д. В. М., К. В. К., Т. Д. С. – К., Е. Ц. С., А. Х. С., С. Д. Д. и Р. Б. И. – Д. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 39 лв. и представят доказателства за това в съда, като в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: