ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 917
София, 12.12.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3153 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Тр.С. като процесуален представител на Р. В. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд /ВАС/ от 28.ІV.2016г. по гр.д. № 165/2016г.
Ответникът по касационната жалба [община] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Д.К. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ взе предвид:
С решението на ВАС от 28.ІV.2016г. е потвърдено решението на Силистренския окръжен съд от 29.ХІІ.2015г. по гр.д. № 232/2015г., с което са отхвърлени предявените от Р. Д. срещу [община] главни искове за присъждане на общо 60597.40лв., представляващи пропусната полза от неполучена сума за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за кампания 2013г. в размер на 33795.12лв. и от неполучени плащания за агроекология в размер на 26802.28лв. поради неизпълнение от ответника на задължение по договор между страните за наем от 30.ІV.2013г. за предоставяне ползването на нает имот № 001286, и на законна лихва върху главниците, както и евентуалните искове за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 60597.40лв. в резултат на неизпълнение на задължението на служители на ответната Община да извършат проверка на статута на имот № 001286 и възможността на ответника да предостави на ищеца ползването на земеделските земи, уговорени с договора за наем. Така постановеното решение е обжалвано от касатора само в частта по евентуалния иск по чл.49 ЗЗД.
За да постанови решението в обжалваната му част, въззивният съд е приел, че „Предвид изложеното по-горе /във връзка с главния иск за пропусната полза поради неизпълнение на задължението по договора за наем за предоставяне ползването на процесния имот/, че Общината не е поела задължение за предоставяне на ищеца като наемател на годни за подпомагане по СЕПП земи, поведението на служителите й, допуснали грешка при проверката на отдаваните под наем имоти и дублирането им в договорите за наем на различни наематели, макар и противоправно, не е в пряка причинна връзка с твърдяните претендирани по делото вреди”.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е заявил искането си за произнасяне от ВКС по въпроса „отговаря ли делинквентът за вреди, които не е предвиждал при извършването на непозволеното увреждане”, който бил разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 7/1958г. Искането е обосновано с израза в мотивите на въззивния съд „предвид изложеното по-горе…..” и с твърденията, че при разглеждане на евентуалната претенция въпросът за изпълнение или неизпълнение на договора за наем бил неотносим, че родовите белези на дължимата престация по договора били ирелевантни при преценката и на причинната връзка с претендираните вреди от непозволено увреждане, и че при това положение мотивът, на който е основано атакуваното решение, бил свързан с предвидимостта на вредоносния резултат.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване по така поставения въпрос не следва да бъде допускано. Въпросът е неотносим към решаващия изходът на делото извод на въззивния съд, че тъй като Общината не е поела задължение за предоставяне на ищеца на земеделски земи, годни за подпомагане по СЕПП, поведението на служителите й, допуснали грешка, довела до дублирането на отдадени под наем земи, не е в пряка причинна връзка с претендираните вреди – пропуснати ползи от неполучени плащания по посочената програма. Произнасянето по този начин от въззивния съд няма отношение към предвидимостта на вредоносния резултат. В такъв смисъл е един от решаващите изводи по главната предявена претенция, основана на неизпълнение на сключения между страните договор за наем, но препращането в мотивите не е относимо към него. При това положение разрешаването на релевирания от касатора въпрос не би било от значение за спора по делото.
За пълнота следва да се посочи, че въззивният съд няма формиран извод във връзка с претенцията по чл.49 ЗЗД, основан на преценка за изпълнението или неизпълнението от ответната община на задълженията по договора за наем, в какъвто контекст е поставения в изложението въпрос. Освен това, ищецът в исковата си молба изрично е основал деликтната отговорност на ответника „за същата сума и при същите предпоставки” като договорната. С оглед на това приетото от въззивния съд, че претендираните вреди /от неполучени суми по СЕПП/ не са в причинна връзка с противоправното поведение на служители на ответната община, защото тя не е поемала задължение за предоставяне на годни по тази програма земи, не е извод, основан на ирелевантни обстоятелства.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 2500лв. направени за настоящата инстанция разноски – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.VІ.2016г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 72 от 28.ІV.2016г. по гр.д № 165/2016г.
ОСЪЖДА Р. В. Д. от [населено място] да заплати на О. С. 2500 /две хиляди и петстотин/ лева разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: