5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
[населено място] ,02,12,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември ,през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1026 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Л. И. против решение № 37 / 07.01.2016 год. по гр.д.№ 3991 / 2015 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 09.04.2015 год. по гр.д.№ 2404 / 2013 год. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са уважени предявените от [фирма] , по реда на чл.422 ГПК, искове за установяване вземания на банката към касатора , в размер съответно : 64 100,78 евро / главница , ведно със законна лихва върху същата от 30.05.2012 год. до окончателното й изплащане , 5 571,95 евро – възнаградителна лихва, 30,71 евро – наказателна лихва и 56,70 евро – дължими такси,на основание сключен между страните договор за кредит, обезпечен с ипотека.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в нарушение на чл.47 ал.1 ГПК, досежно приетото за редовно, съгласно ал.5 на същата разпоредба, връчване на нотариална покана,отправена от ищеца – кредитор до ответника – длъжник и съдържаща волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че съдът неправилно не е зачел представени от ищеца доказателства, установяващи знанието му за различен, от този на който е изпратена нотариалната покана, адрес на длъжника,както и е формирал необоснован извод за доказаност на предпоставките за приложимост на чл.47 ал.1 вр. с ал.5 ГПК. Като резултат счита решението постановено в противоречие с т.18 на ТР № 4 / 2014 год. по тълк.дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС.Поради идентични обстоятелства твърди и необоснованост на съдебното решение.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно наведените в касационната жалба доводи и кореспондиращо им изложение по чл.280 ал.1 ГПК, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът предявява установителни искове по реда на чл.422 ГПК, за установяване вземания към ответника,на основание сключен договор за кредит, обезпечен с ипотека, който твърди,че е обявил за предсрочно изискуем, при предпоставките на чл.28 б.”в” от същия. Твърди, че е уведомил ответника за предсрочната изискуемост, с нотариална покана , с удостоверителен печат от 03.05.2012 год. на нотариус В. И., съдържащ информацията : че адресът на ответника, посочен в договора и анекса към същия от 29.03.2011 год., е посетен двукратно / на 12 и 16 април 2012 год. /,че по сведение на съсед / упоменат изрично /, адресатът – бивш наемател – не живее на адреса, като го е напуснал преди повече от година,че не е намерено лице на което да се връчи съобщението, както и че е поставено уведомление по реда на чл.47 ал.1 ГПК – на входната врата и на пощенската кутия. Касационното обжалване е ограничено до доводи, свързани с този начин на известяване за упражнено от кредитора право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съгласно задължителните указания в т.18 на ТР № 4 / 2014 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, респ. за редовността на това връчване. Ответникът е противопоставил довода, че видно от изходящи от ищеца и адресирани до него уведомления, предходно на процесната нотариална покана, [фирма] е била в известност за действителния му адрес, различен от вписания в договора и анекса, и следователно при уведомяването му за упражнено право за обявяване кредита за предсрочно изискуем е действала недобросъвестно, злоупотребявайки с права. Сочил е административна причина за невъзможност да регистрира действителния си адрес , като настоящ и постоянен адрес / писмо на „Г. „ С. от 09.07.2014 год. – стр. № 190 по номерацията на първоинстанционното дело/. Нотариалната покана е адресирана до регистрирания настоящ и постоянен адрес на ответника,който не съвпада с действително обитавания от него адрес. Досежно приложението на чл.47 ал.1 ГПК ответникът е възразявал,че доколкото фактическо връчване не е осъществено, кредиторът е следвало да положи достатъчно усилия за откриване на длъжника. В подкрепа цитира решение № С – 327 / 2010 год. на Съда на ЕС, според което „ при прилагане нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника , изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността „.
Въззивният съд е приел,че уведомяването на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, предходно на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,в съответствие с т.18 на ТР № 4/2014 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, е извършено редовно – чрез приложената нотариална покана, връчена на основание чл. 50 ЗННД по реда на чл.37 и сл. ГПК и конкретно – с поставяне на уведомление по чл.47 ал.1 ГПК .Счел е, че са били налице предпоставките за това : адресът на който е изпратена поканата е съответен на посочения в договора за кредит и анекса към същия адрес на длъжника и регистриран като настоящ и постоянен адрес на лицето; липсва последващо писмено уведомяване на банката, за различен от същия адрес,на основание чл.11 б.”д” от договора / практически съдържащ фикция за получаване с изпращането на съобщенията на адреса /, като изходящите от ищеца уведомления ,адресирани до действително обитавания от ответника адрес съдът не е зачел,с оглед отправянето им преди сключения анекс, потвърждаващ адреса по договора за кредит; удостоверена е причината за извършено уведомяване по реда на чл.47 ал.1 ГПК – ненамиране на адресата при двукратно посещение на адреса.Съдът е съобразил визираното и от ответника решение С – 327/ 2010 год. на Съда на ЕС,според което„ при прилагане нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника , изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността „, но с оглед конкретните доказателства е приел, че в случая са положени от кредитора необходимите усилия, съобразявайки и договореното / чл.11 б.”д” от договора /.
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК,касаторът поставя следните въпроси : 1/ Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск , вземане произтичащо от договор за банков кредит,чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор, по реда на чл. 418 вр. с л.417 т.2 ГПК и чл.60 ал.2 от ЗКИ ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с т. 18 на ТР № 1 / 2014 г. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС ; 2/ Кои са предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл.47 ал.1 ГПК ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното с реш.№ 233 по гр.д.№ 7723 / 2013 год. на ІV г.о. на ВКС и реш.№ 40 по гр.д.№ 4679 / 2014 год. на ІІ г.о. на ВКС ;3/ При условие, че длъжникът е получавал уведомления от кредитора на различен от регистрирания му постоянен адрес, представлява ли добросъвестно поведение на кредитора, връчване на съобщение по реда на чл.47 ал.1 ГПК / т.е. връчване на съобщение на регистрирания му адрес / ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като необходимостта от отправяне и достигане до знанието на кредитополучателя на волеизявлението на кредитора, за упражнено от същия право на обявяване кредита за предсрочно изискуем,е включен в предмета на спора и обусловил решаващ извод на въззивния съд.Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК : отговорът на този въпрос въззивният съд не е дал в противоречие с разрешението в т.18 на тълк.дело № 1/2014 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС , тъй като не е отрекъл необходимостта от такова уведомяване,предходно на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Налице ли е редовно уведомяване на длъжника е въпрос по наличието на предпоставките за уведомяване по реда на чл.47 ал.1 ГПК, в съответствие с конкретиката на спора , различен от така формулирания .
Вторият от формулираните въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, съобразно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за квалификацията на въпроса като правен такъв. Не се явява покрит допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК със сочените две решения. Въззивният съд не е дал различен от визираното в тях разрешение по приложението на чл.47 ал.1 ГПК : съобразил е наличие на формално удостоверяване на сведения, за непребиваване на длъжника на този адрес / повторното посещение от връчителя – в тази хипотеза отречено като необходимост, с решение № 233 на ІV г.о. на ВКС – не е от естество да опорочи връчването по този ред /, както и че адресът е именно регистрирания от страната настоящ и постоянен такъв, респ. удостовереното залепване на уведомление именно на регистрирания адрес. Не се противопоставя от ответника – настоящ касатор наличието на друг регистриран настоящ или постоянен адрес към момента на поставяне на уведомлението. Реш.№ 40 на ІІ г.о на ВКС е неприложимо към процесния спор,тъй като е постановено по правен въпрос,свързан с приложението на фикцията на чл.41 ал.2 ГПК, при неустановимост на категорични данни за напускане на адреса.В този случай, съответно и на разрешението в реш.№ 733 на ІV г.о. на ВКС, съдът е приел за необходимо щателното издирване на адресата в продължение на повече от месец.От значение в конкретния спор е и обстоятелството, че въззивният съд е мотивирал редовно уведомяване и с оглед уговорената изрично от страните фикция за уведомяване, в чл.11 б.”д” от договора за кредит.
Третия от формулираните въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като отговор за добросъвестността или не на кредитора,сам по себе си не би обусловил решаващ извод на въззивния съд, т.е. въпросът не е адекватно формулиран,с оглед ползването му в обосноваване на извод за липса на надлежно уведомяване на длъжника, за упражнено право за обявяване кредита за предсрочно изискуем от кредитора. Дори да се приеме – като изрично въведен с това му съдържание със защитата на ответника и доколкото мотиви, отричащи недобросъвестността и злоупотреба с права на ищеца да се съдържат във въззивното решение – че въпросът удовлетворява изискването за правен такъв, в аспект на предпоставките за приложение на чл.47 ал.5 вр. с ал.1 ГПК, респ. на преценката за редовност на уведомяването на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, то не се явява обоснован допълнителния селективен критерий в сочената хипотеза и съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.Същите изискват посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, както и обосноваването на противоречива съдебна практика по тълкуването й или визирайки наличието на непротиворечива,еднозначна в тълкуването на тази норма съдебна практика,касаторът да е обосновал необходимост от нейното преодоляване,с цел точното прилагане на закона или за развитието на правото.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37 / 07.01.2016 год. по гр.д.№ 3991 / 2015 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. Л. И., на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.1 вр. с ал.8 ГПК, да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 467,40 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: