О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
С., 28.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1574 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1854 от 18.І.2013 г. на [фирма]-С., подадена против въззивното решение № 1707 на Варненския ОС, ТК, от 5.ХІІ.2012 г., постановено по т. д. № 1636/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 860/7.ІІІ.2012 г. на РС-Варна, ГК, ХVІІ-и с-в, по гр. дело № 3357/2011 г.: за осъждането на търговеца настоящ касатор – на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – да заплати на варненското [фирма] сума в размер на 21 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение за 7 месеца /периода юни-декември 2008 г.-вкл./ по сключен помежду им на 13.VІІІ.2007 г. договор за търговско представителство по чл. 32, ал. 2 ТЗ, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото /8.ІІІ.2011 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му – „с всички законни последици от това, в това число присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за трите съдебни инстанции”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-С. обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че атакуваното решение представлявало произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговата гражданска и търговска колегия, както следва: 1/ Р. № 157/28.ХІІ.2011 г. на І-во т.о. по т. д. № 126/2011 г.; 2/ Р. № 27/8.VІ.2011 г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 102/2010 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Р. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на развитите в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на сумата от 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 8.ІІІ.2013 г. Инвокирани са доводи, че в изложението на касатора към жалбата му „изобщо не са били формулирани въпроси”, които да са в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС, както и че двете решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които са приложени към това изложение, „нямат връзка с предмета” на делото, по което е било постановено атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. К. съд не е длъжен, а и не може да извежда този релевантен въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая само по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Отделено от това двете постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от гражданската и търговската колегии на ВКС, на които д-вото касатор се позовава в изложението към жалбата си, са по приложението на чл. 26 ТЗ /досежно търговския пълномощник/, докато атакуваното въззивно решение № 1707/5.ХІІ.2012 г. на Варненския ОС по гр. д. № 1636/2012 г. е по приложението на чл. 32, ал. 2 ТЗ – относно неизпълнението на договор за търговско представителство.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и на основание изрично направеното искане за това по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК ще следва в полза на ответното по касация [фирма]-гр. В. да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 2 500 лв., представляваща платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1707 на Варненския окръжен съд, ТК, от 5.ХІІ.2012 г., постановено по т. д. № 1636/2012 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], Р-н „К. село”, [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81 и ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк][жилищен адрес] ап. № 61, РАЗНОСКИ за настоящето производство по чл. 288 ГПК в размер на сумата 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляващи изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Р., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 8.ІІІ.2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2