О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
София, 08.10.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 804 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Л. Г. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 15.04.2008г. по гр.д. №379/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне на въззивния съд по въпрос за допустимостта и основателността на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,за който се поддържа,че е решаван противоречиво от съдилищата, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба В. А. К. ,Й. Н. Й. и С. Н. В. ,наследници по закон на Н. Й. К. , изразяват становище,че не е налице соченото от касаторите основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане е предявен по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделски имот към момента на образуване на ТКЗС.
С обжалваното решение,постановено на 15.04.2008г. по гр.д. №379/2007г. Софийският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което са уважени предявените от Н. Й. К. искове за признаване за установено,че към момента на включването в ТКЗС през 1951г. наследодателят му Й. К. С. е бил собственик на основание наследство и давност на ливада /конопище/ с площ от около 1050кв.м., находяща се в землището на с. Х.,м.”Г”,махала “Б” и за признаване за установено,че към момента на включване в ТКЗС през 1951г. Никола Й. К. е бил собственик на основание давностно владение на градина /конопище/ с площ от 620кв.м. в землището на с. Х.,м.”Г”,махала “Б”.
Прието е,че Н. Й. К. е наследник по закон на Й. К. С. ,починал на 08.09.1991г.,на чието име в емлячния регистър от 1935г. на непокритите земеделски земи е записана градина в м.”П” с площ 2 дка и основание за ползуване наследство,който имот е отразен в емлячния регистър на селото от 1948г. на името на Н. Й. К. /конопище/ с площ от 0.700 дка на името на Й. К. С. /конопище/ с площ от 1.2 дка. Въз основа на тези записвания,показанията на изслушаните свидетели и експертизи е прието,че към момента на образуване на ТКЗС правото на собственост върху така посочените части от имота е принадлежало на Й. К. С. и Н. Й. К. ,т.е. установено е съществуването на правопораждащите претендираното право факти.
Прието е,че искът по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ има смисъл само ако след произнасяне по него ще се реши кой от двамата претенденти следва да възстанови земята,каквато хипотеза е прието,че е налице,въпреки,че в полза на Н. Й. К. с решение на ПК от 1996г. е възстановено правото на собственост върху заявена нива в м.”Г” с площ 1196кв.м.,представляваща парцел **** от масив 113 по картата на землището и нива в същата местност с площ от 702кв.м.,представляваща парцел **** от масив 113,за които имоти обаче с влязло в сила решение от 26.04.2005г.,постановено по гр.д. №184/2004г. на РС- С. е признато за установено по отношение на Н. Й. К. ,че са собственост на наследниците на Я. Д. Г. ,т.е. на трети, неучаствуващи в производството по настоящето дело лица,т.е. за имотите, възстановени на Н. Й. К. във възстановими стари реални граници между страните по настоящето дело не съществува спор.
Поставя се въпросът ако на едно лице е възстановен във възстановими стари реални граници съседен имот,т.е. правото му на възстановяване на собствеността върху спорния имот е уважено като е прието,че това право следва да бъде реализирано върху конкретно определен имот,той не е обжалвал това решение на ПК /сега ОСЗ/,но впоследствие по съдебен ред е установено,че този имот е принадлежал на друго лице към момента на образуване на ТКЗС,т.е. налице е грешка, допусната от ПК/сега ОСЗ/ при възстановяване на собствеността,но първоначалното решение на ПК не е отменено или изменено, допустимо ли е последващо предявяване на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ срещу други лица и може ли този иск да бъде уважен.
Така поставеният въпрос с оглед наличието на особена хипотеза и липса на съдебна практика според настоящия състав обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 15.04.2008г. по гр.д. №379/2007г. по описа на Софийския окръжен съд по подадената от Х. Л. Г. касационна жалба вх. №1195/17.05.2008г.
Указва на касатора,че в едноседмичен срок от съобщението следва да внесе държавна такса в размер на 15лв. за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: