О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
София, 19.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ЗЯПКОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 457 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Районния с. в гр. П., чрез М. П. , пълномощник на председателя на съда В. Х. , против въззивното решение № 596 от 11 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 885 по описа на окръжния с. в гр. П. за 2009 г., в частта му, с която е отменено решение № 658 от 20 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 640 по описа на районния с. в гр. П. за 2009 г. в отхвърлителната му част и касаторът е осъден да заплати на Г. А. Ш. от гр. Б. сумата от 700 лева обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал. 1 ЗОДОВ, както и в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено за присъдено обезщетение от 500 лева на същото основание.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото съдът не е съобразил изцяло доказателствата по делото – в рамките на наказателно производство е приет граждански иск за сумата от 5000 лева, счетен за основателен, като присъдата е потвърдена от окръжния с. и в частта за гражданския иск; присъдата е отменена по реда на извънредните способи за контрол, но само в наказателната й част; установено е със сила на пресъдено нещо, че ищецът дължи на гражданския ищец по наказателното производство сочената сума; ако ищецът беше върнал сумата на третото лице, то неговото деяние не би било възприемано като престъпление и не би било образувано, съответно – би било прекратено, наказателното производство, поради което ищецът сам е допринесъл за това обвинение и претърпените вреди са изцяло в негова вина, а при условията на евентуалност може да се приеме, че ищецът е допринесъл за понесените вреди; съдът не е взел предвид конкретните вреди, които е понесъл ищецът в следствие на акта на касатора и те не са отграничени; ищецът е предявил и самостоятелни искове срещу прокуратурата и срещу окръжния съд; срещу ищеца в същия период е имало водено и друго предварително производство. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, включено в самата к. жалба, се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по приложението на чл. 5 ЗОДОВ – какво по вид, характер и последици поведение на пострадалия може да се приеме като изключителна негова вина, за да се приеме, че то изключва отговорността на държавата, респективно – какво поведение на ищеца може и следва да се приеме като допринесло да неговото увреждане – по този въпрос се търси произнасянето на ВКС на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 ГПК; по въпроса за определяне на конкретните вреди, претърпени от касатора, се сочи противоречиво разрешаване от съдилищата – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК и се представят решение на окръжен и на апелативен съд.
Ответникът Г. А. Ш. от гр. Б. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен с. , подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният с. приел, че обстоятелството, че ищецът дължи парична сума на друго лице, която получил с оглед закупуване на грозде, не обосновава извод, че поради неизпълнение на гражданскоправно задължение, е налице основание за освобождаване на касатора от отговорността за вреди – срещу ищеца било образувано наказателно производство и постановена осъдителна присъда; в отменителното решение на ВКС е прието, че ищецът не е осъществил състава на престъплението по чл. 206 ал. 1 НК, поради което той не е имал възможност да се възползва от привилегирования състав на чл. 206 ал. 5 НК ако възстанови сумата, поради което и поведението на ищеца не може да се квалифицира като негова изключителна вина по смисъла на чл. 5 ЗОДОВ, нито пък като допринасяне по чл. 5 ал. 2 ЗОДОВ; конкретните негативни изживявания на ищеца могат да се обезщетят от сумата от 1200 лева, като сумата е съобразена и с обстоятелството, че ищецът е предявил отделни искове срещу другите правоохранителни органи, взели участие в наказателния процес.
Касационният с. намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по всички основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради противоречивото му разрешаване от съдилищата и разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поставеният материалноправен въпрос, който е обуславящ изхода на спора, не е разрешен от съда в нарушение на задължителната съдебна практика. Съобразно възприетото от ВКС в ТР № 3 по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК, т. 3, отговорността на държавата за вреди отпада в случай, че увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, като в тази връзка подлежи на изследване доколко поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на правоохранителния орган и доколко това негово поведение освобождава органът от отговорност. В случай, че единствената причина за настъпването на увредата е поведението на пострадалия, то държавният орган не отговаря, а при допринасяне обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки отделен случай.
В атакуваното решение въззивният с. е постъпил именно по посочения начин – подложил е на изследване дали поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и при цялостно съобразяване на данните по делото е заключил, че гражданскоправните взаимоотношения между ищеца и трето за спора лице, както е установено и с отмяната на осъдителната присъда от ВКС по реда на чл. 419 и сл. НПК и признаването на ищеца за невинен по предявеното му обвинение, не могат да са нито основна, нито допълнителна причина за незаконното му осъждане. След като не е налице съставомерност на престъплението обсебване изобщо, то не може да се преценява дали ищецът е могъл да получи различна присъда в случай, че е изплатил парично задължение в хода на процеса. Освен това следва да се посочи, че конкретните измерения на поведението на ищеца следва да се преценяват във всеки отделен случай конкретно във връзка с приложението на чл. 5 ЗОДОВ, като единна рамка, така, както на практика се претендира от касатора чрез искането съдът да даде точно тълкуване на закона по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, не е възможно да бъде определена. По това съображение и поради наличието на задължителната съдебна практика, която не е нарушена при разрешаването на поставения въпрос от възизвния с. , ВКС приема, че не следва да допуска касационния контрол и на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Липсва основание да се приеме, че ВКС дължи отговор в производството по чл. 290 ГПК и по втория поставен въпрос – относно определянето на конкретните вреди, претърпени от касатора. Това е така от една страна, защото касаторът не е удостоверил, че представените съдебни решения са влезли в сила, а съдебна практика се формира само от влезли в сила решения. Освен това въпросът на касатора може да се тълкува и като твърдение за неправилно формирани изводи на въззивния с. по фактите по делото, което по естеството си представлява касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационния контрол.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен с. , състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 596 от 11 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 885 по описа на окръжния с. в гр. П. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: