О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
София, 17.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 461/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Й. и М. Р. З. и двамата от гр. С. чрез адв. Р срещу решение №81/28.07.2008 год. , постановено по гр.д. № 2169/2007 год. на САС, 4-ти състав.
С обжалваното решение след като е отменено решението Софийски градски съд ,постановено по гр.д. № 1557/2005 год.в частта, в която частично са били уважени предявените на осн. чл.45 и чл.49 ЗЗД от Н. Н. Й. и М. Р. З. срещу С. Т. Т., Р. П. П. и „Б”, ЕАД искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за първия ищец и 5 000 лв. за втория, въззивният съд е постановил ново решение, с което за тази част, исковете са били отхвърлени.
В останалата част, в която исковете са били отхвърлени до пълния им предявен размер, решението на Софийски градски съд е оставено в сила.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Според касатора в случая са изпълнени критериите на чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че обжалваното решение е в противоречие с константната практика на ВКС . В тази връзка касаторите са позовали и приложили Р №340/15.07.1998 год., на ВКС, по гр.д. №178/1997 год.-5 чл. състав, Р№891/07.06.2002 год. на ВКС по гр.д. №183/2002 год. на ІV ГО, Р2161/23.10.1963 год. на ВС по гр.д. №1632/1963 год. ІІ ГО, Р №620/25.06.1993 г. на ВС І ГО по гр.д. №211/1993 год. и Р №1205/2006 год. на ВКС по гр.д. № 1801/2005 год. ІV ГО. Навежда се твърдение също така, че постановеният съдебен акт е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация С. Т. Т. и Р. П. П., чрез адв. М адв. Лидия Н. , оспорват жалбата както досежно наличието на основанията за допускане на нейното разглеждане по същество , така и относно нейната основателност, в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд констатира следното:
Не са налице изискванията на закона, за да се допусне проверка на въззивното решение от Върховния касационен съд по подадената касационна жалба.
За да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение , съгласно разп. на чл. 280,ал.1 ГПК страната на първо място следва да е формулирала материалноправен и / или процесуалноправен въпрос, който да има принципно, основополагащо значение за правото и същевременно да е разрешен / съдът да е взел становище по него/ в контекста на конкретния правен спор. В случая касаторът не е изпълнил това законово изискване , като в представеното изложение такъв въпрос не формулиран., въпреки дадената за това възможност и указания на съда. С оглед на това не е изпълнено условието на чл. 280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Отделно от казаното, в изложението липсва каквато и да била обосновка във връзка с конкретните основания, на които се иска допускане на касационното обжалване – хипотезите на 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Вместо това касаторът е навел доводи и оплаквания, които имат отношение към правилността на обжалваното решение и с оглед на това са релевантни за основателността на касационната жалба , но не и за допустимостта на касационното обжалване. Такива са доводите за това, че съдът не е обсъдил всички многобройните и непротиворечиви доказателства по делото , че решението е постановено в противоречие с доказателствата по делото, поради което е необосновано, че при постановяването на решението въззивният съд не е взел предвид, че вината като елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД се предполага, до доказване на противното.
С оглед на изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 81/ 28.07.2008 год., постановено по гр.д. № 2169/2007 год. на Софийски апелативен съд,ГК, 4-ти състав по касационната жалба на Н. Н. Й. и М. Р. З. и двамата от гр. С. чрез адв. Р адв. Антон Т.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: