О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
София, 24. 08. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 601/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
И. Т. Р. е обжалвал въззивното решение на С. окръжен съд № 385 от 12.12.2008г. по гр.д. № 702/2008г.
Касационната жалба е подадена е в срок , приподписана е от адвокат и съдържа изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Ответницата Т. Ж. М. е подала отговор по реда на чл. 287 ГПК, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, а по същество жалбата е и неоснователна.
Старозагорският окръжен съд е оставил в сила решението на К. районен съд № 76 „б” от 17.04.2008г. по гр.д. № 40/2007г., с което са отхвърлени исковете на И. Т. Р. против Т. Ж. М. за установяване правото на собственост на гараж №1 в гр. С., ул.”Г” №12, както и за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът посочва, че съдът се е произнесъл по въпроса за приложението на чл.84 ЗС и чл.116 ЗЗД като е приел, че давността се прекъсва с изпращане на нотариална покана, което противоречи на практиката на ВКС – в ТР 55/1967г. на ВС, ОСГК, ППВС 3/1980г., решение № 19 от 10.02.2000г. на ВКС, ІV г.о., решение № 671/2000г. ВКС, І г.о., решение № 671/2000г. на ВКС, І г.о., решение № 430/2004г. на ВКС, І г.о., решение № 545/2006г., І г.о., решение № 1124/2002г. на ВКС, ІV г.о., в които се дава тълкуване, че разпоредбите на чл.115 и 116 ЗЗД за спиране и прекъсване на давността трябва да се прилагат ограничително поради изчерпателното им изброяване. Поддържа се също така от касатора, че съдът се е произнесъл по въпроса какви действия следва да се предприемат в защита на владение при признаване на същото като този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
При проверка на основанията за допускане на касационното обжалване ВКС намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че липсват предпоставките на чл.79 ал.1 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца на основание давностно владение, защото не е доказано той да е осъществявал изцяло фактическата власт върху гаража. Изложил е и съображения, че гаражът е построен в място, собственост на трети лица като при изграждането му той е действал като техен пълномощник и затова е следвало да установи, че е изразил воля да държи имота за себе и да демонстрира намерението си по ясен и категоричен начин по отношение на собствениците. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода за неоснователност на установителния иск за собственост съдът е посочил, че преди изтичане на десетгодишния срок собствениците са се противопоставили на неговите действия. Следователно решаващият мотив на съда, за отхвърлянето на иска е свързан с тълкуването на разпоредбата на чл.68 ЗС във връзка с признаците на владението и поставените въпроси за основанията за прекъсване на давността не са от значение за решаването на спора, поради което не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице, защото липсва разрешаване на въпрос по прилагане на противоречива и неясна правна норма, по която няма съдебна практика, а съдебната практика на ВКС във връзка с оборване на презумпцията на чл.69 ЗС е съобразена.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на С. окръжен съд № 385 от 12.12.2008г. по гр.д. № 702/2008г. по жалбата на И. Т. Р.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: