О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 918
София, 12.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2535 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по жалбата на П. С. П. с адрес в [населено място], обл. Д., представляван от адв. К. К., против решение № 30 от 15 февруари 2016 г., постановено по в.гр.д. № 718/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Добрич, в частта му, с която се потвърждава решение № 76 от 17 август 2015 г., постановено по гр.д. № 12/2015 г. по описа на районния съд в гр. Каварна в частта, с която П. е осъден да заплати на Д. Щ. И. от [населено място] обезщетение от 3000 лева за неимуществени вреди в резултат от причинена на 18 август 2012 г. лека телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на увредата, и в тежест на касатора са определени разноски.
В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на въззивното решение според чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът, че сочените телесни увреди по различни части на тялото биха могли да са нанесени именно от касатора и то по начина, посочен в исковата молба. Сочат се данните, че касаторът е нанесъл един единствен удар на пострадалия, при което е останало неизяснено как в случая са причинени всички посочени множество на брой телесни повреди. Дори и да се приеме, че одобреното споразумение за прекратяване на наказателното производство има доказателствена сила по отношение на обхванатото от същото споразумение престъпно деяние, решаващият съд е следвало да анализира отново и обстойно доказателствата по делото, за да направи безспорен извод за произтичащите от деянието вреди под формата на нанесени телесни повреди. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване за заявява, че обжалването следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Д. Щ. И. от [населено място], чрез адв. В. Д., в отговор на касационната жалба излага доводи както за липса на основание за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователността на жалбата.
При постановяването на решението си въззивният съд се основава на установените обстоятелства за нанесен на ищеца във връзка с работата му като полицай побой от касатора в резултат на което са причинени сочените телесни повреди, влязлото в сила споразумение на наказателен съд във връзка с деянието, с което касаторът се е признал за виновен в извършване на престъплението, претърпените болки и страдания от ищеца. Леката телесна повреда се е изразила в контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно контузни рани и кръвонасядания на горната устна, изкълчване на първи горен резец в ляво и причинен периодонтит на първия горен резец – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Въззивният съд приема, че одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието – дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Кредитирани са свидетелските показания, според които касаторът е допринесъл за уврежданията, като е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на ищеца, вследствие на което пострадалият паднал и ударил гърба и главата си в пейка, както и показанията за състоянието на ищеца след инцидента. Съобразена е и медицинската експертиза за периода на отшумяване на нанесените увреди. За справедливо е прието обезщетение от 3000 лева.
Касационният съд приема, че поставеният от касатора въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване.
Според касатора основният въпрос, имащ значение за правилното решаване на спора в случая, е дали сочените телесни повреди биха могли да бъдат нанесени именно от ответника и то по начин, както се сочи в исковата молба. Поставеният въпрос не отговаря на критериите, изрично посочени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК – материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изрично посоченият от касатора въпрос е такъв по възприемането на фактическата обстановка и по обсъждането на събраните доказателства. Не се отправя питане, свързано с въведен в спора правен въпрос, разрешен от съда и обусловил изхода на делото, а поставеното такова е фактическият спор дали ударът, нанесен от касатора, е могъл да предизвика посочените в исковата молба увреждания на здравето на ищеца. Безспорно това е фактически въпрос, който би могъл да бъде предмет на преценка от касационния съд едва след допускане на касационното обжалване, обусловено от правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
На второ място, в изложението към касационната жалба се сочи още, че съдът следва да спазва основен принцип на правото – разкриване на обективната истина. Касаторът поддържа, че ако съдът открие съществено разминаване между данните по делото, касаещи извършеното деяние, и тези, съдържащи се в одобреното споразумение за прекратяване на наказателното производство, съдът следва да анализира както доказателствата по делото, така и да обоснове извод дали не е налице изначална пречка за установяване по безспорен начин на пряка причинно-следствена връзка между деянието и нанесените със същото вреди. Дори и да се приеме в случая, че е поставен някакъв въпрос, то той е въпросът за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила по преценка на събраните по делото доказателства, и не представлява правен въпрос в посочения по-горе смисъл.
При този изход на спора пред касационния съд е основателно искането на ответника за присъждане на сторените от него разноски, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 30 от 15 февруари 2016 г., постановено по в.гр.д. № 718/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Добрич, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА П. С. П., Е. [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. К., [улица], да заплати на Д. Щ. И., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 600,00 (шестстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВ