4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 918
С., 20.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1798 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Г. от АК-П., против въззивното решение от 22.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 10457/2009 г. на Софийския градски съд, ВО, ІV-Г състав, с което като е оставено в сила решението от 30.12.2008 г. на Софийския районен съд, 57 с-в, постановено по гр.д. № 27245/2007 г., са уважени предявените от Г. И. Н. от [населено място] срещу [фирма], обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване за незаконно уволнението на Г. И. Н. от длъжността „инспектор 2 ст.” в сектор „Контрол на приходите от В.” в отдел „К.” към Централно поделение „Пътнически превози” при [фирма], на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, извършено със заповед № 311 от 20.09.2007 г. на Директора на ЦП „Пътнически превози” инж. Д. П. и отмяна на уволнението; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на Г. И. Н. на заеманата от него длъжност преди уволнението и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 3270,60 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 29.09.2007 г. – 29.03.2008 г., като е отхвърлен искът по чл. 344, ал.1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 4598,20 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, чието правилно решаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. от касатора въпрос е свързан с приложението на § 4 от ПЗР на КСО, а именно съдържащата се в тази разпоредба дума „може” дава ли правна възможност на работодателя по негова инициатива да прекрати трудовото правоотношение с работника по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.
Ответникът по касационната жалба, Г. И. Н. от [населено място] не изразява становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение като е приел, че към момента на постановяването на уволнителната заповед, работникът не е навършил 63 години, каквото изискване е предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране, а предвидената в § 4 от ПЗР на КСО възможност за пенсиониране е създадена в интерес на осигурените лица, които могат по своя преценка да се възползват от нея с оглед по-тежките възрастови изисквания за пенсиониране при действащия в момента общ режим.
Представеното от жалбоподателят изложение за допускане на касационно обжалване съдържа изведен правен въпрос от материално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на § 4 от ПЗР на КСО е действително нова правна норма, въведена за първи път с ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г. Същата е изменяна и допълвана многократно, но смисълът на тази разпоредба е запазен, като е съхранена първоначалната воля на законодателя, предсрочното пенсиониране на лицата, работили при условията на първа или втора категория труд да бъде една правна възможност, предоставена на тях. В. съд в обжалваното решение е дал точен отговор на този правен въпрос като подробно и точно е изложил аргументите си за съществуването на тази норма и правното й приложение, които се споделят и от настоящата инстанция. Съдържащата се в тази разпоредба дума „може” обосновава разликата между нея и следващата норма, а именно § 5 от ПЗР на КСО. Втората норма съдържа термина „придобиване на право на пенсия”, което обуславя правната възможност на работодателя да пристъпи към предсрочно пенсиониране на учителя при наличие на съответните предпоставки затова. За разлика от нея предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение по реда на § 4 от ПЗР на КСО, представлява едно субективно право, предоставено единствено на работника. В този смисъл е и вече утвърдената практика по приложението на тази разпоредба. Не са налице изменения в нормативната уредба, както и в обществения живот, които да предпоставят произнасянето и тълкуването на тази норма по начин, различен от досегашната съдебна практика, която е безпротиворечива по приложението й. По тези съображения не са налице предпоставките за допускане до касационен контрол на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно разрешаването на поставения материалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
На ответната страна не следва да се присъдят разноски за настоящото касационно производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 22.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 10457/2009 г. на Софийския градски съд, ВО, ІV-Г състав, по касационна жалба с вх. № 44402/15.06.2010 г. на [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: