5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 918
София, 28,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 836/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба [фирма] – [населено място] против определение № 735 от 24.07.2009 г. по ч.гр.дело №42/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна, като излага и съображения за това, че и предпоставките за допускането й до касационно обжалване не са налице.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, съгласно изричните указания, дадени с определение №977 /2811.2011г. по ч.т. №610/10г. на ВКС, ІІ т.о.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът, след като е възпроизвел текстово разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е заявил, че това допуснато противоречие с практиката на ВКС е довело до един неправилен и необоснован съдебен акт, постановен при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Страната е сочила, че релевантен въпрос бил този, че Пловдивски апелативен съд в две свои определение, касаещи един и същи предмет били изложени различни мотиви. Като в този смисъл представя определение №15/85г. на ВКС, І г.о. Възпроизведен е и текста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, след което накратко е очертан предмета на спор. Касаторът е заявил, че въззивния съд приел, че липсва осъдителен акт за да може да бъде издаден обратен изпълнителен лист, който мотив е преценен като верен. Посочено е още, че бил налице и неясен съдебен акт, като са изложени доводи за това, че разпореждането на първостепенния съд било правилно.Страната е изложила – по „281,т.3ГПК”- че приложимата норма / непосочена/ била неясна и непълна и се налагало по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание. Накратко е развито разбиране за това, че имало изрично предвидени от закона случаи, при които длъжникът не се нуждаел от осъдителен иск срещу взискателя, каквито били случаите когато взискателя бил удолетворен въз основа на предварително изпълняемо право. В заключение е посочено, че били налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като апелативния съд не извършил самостоятелна преценка на относимите в случая доказателства по делото и направил необосновани правни изводи.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Той не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК- а именно такъв, който е включен в предмета на спор и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело –изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Поставянето на правен въпрос е задължение на касатора, а липсата му е самостоятелно основание за недопускане на обжалвания акт до касационно обжалване тъй като не е налице общото основание изискуемо от чл.280, ал.1 ГПК. Следователно неконкретизираното твърдение за това, че били налице две различни определения на съда по един и същи предмет с различни мотиви не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е сочил за налични основанията по чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Освен, че не е поставен правен въпрос, по отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК страната не е развила каквито и да било доводи- не е сочила и задължителна практика, която би могла да се свърже с него– арг. т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Следователно, дори и да беше поставен правен въпрос, обсъжданото основание не е установено. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съобразно т.3 на цитираното тълкувателно решение изисква установеност на противоречие при разрешаване на правния въпрос с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Следователно, не съставлява практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК соченото като противоречиво определение на Пловдивски апелативен съд. Доколкото това определение на П. не е било приложено, а и не е цитиран номер и такова противоречие страната не е релевирала в изложението си по това основание, а е поддържала в частната си касационна жалба, че то се състои в отбелязването на съда в мотивите на определение по ч. гр.д. №1554/02г,че средство за защита на жалбоподателя не бил отрицателния установителен иск, а издаване на обратен изпълнителен иск, то и относимостта на тези твърдения към настоящето производство не е установена. Още повече, че страната не е отчела мотивите на въззивния съд, който не е приел нещо различно от така посоченото, а е обосновал решаващия си извод с това, че не е налице влязло в сила решение,с което иска да е отхвърлен, което е и предпоставка за издаване на обратния изпълнителен иск съобразно чл.241, ал.3 ГПК / отм./. Обоснованата от състава възможност да се иска обезсилване на изпълнителения лист е мотивирана с различни предпоставки/ касае друга правна възможност/, които касатора неправилно разбира като мотив за отмяна на разпореждането на първостепенния съд. Ирелевантно, спрямо разглеждания процесуален спор е и соченото определение №15/85г. на ВКС, не само поради това, че страната не е сочила правен въпрос, решен в противоречие с приетото с него, но и поради това, че изобщо не е обосновала такова противоречие,а въззивният съд не е приемал нищо различно от обективираното с мотивите му.
Изложеното, свързано от касатора с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК има характер на оплакване за неправилност на съдебния акт, поради което е и неотносимо към лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чиято норма текстово е възпроизвел касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г.С оглед разгледаното правно съдържание на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.Тя не е поставила правен въпрос, нито е сочила конкретната норма, чиято непълнота и неяснота е следвало да обоснове в изложението си, с оглед предпоставките на основанието.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание, чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 4000лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 735 от 24.07.2009 г. по ч.гр.дело №42/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 4000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: