О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 918
София, 29.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 3331/2008 година по описа на ІІ гражданско отделение
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “1. часа” ЕООД, чрез адв. Н от САК срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, ГК, 1 гр. с. о..V.2008 г. постановено по гр.д. № 254/2008 г., с което е оставено в сила решението на Софийския градски съд, І г.о. 10 състав от 12.VІІ.2004 г. по гр.д. № 758/2002 г. в уважената част на претенцията. Поддържат се оплаквания за произнасяне на съда по съществени материално правни и процесуални въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл. 287 от ГПК не е постъпил отговор на касационната жалба от ищеца по делото К. А.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирано да обжалва въззивния, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, лице и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
За да уважи предявената от ищеца К. Ц. А. претенция за претърпени неимуществени вреди от публикация във вестник “24 часа” на 24.ІV.2002 г. “В”срещу ответното ТД “1. часа” ЕООД до размер на 2000 лв., Софийският апелативен съд в решението си е приел, че са налице всички елементи на фактическия състав на гаранционно обезпечителната отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД като възложител на работа за вредите на ищеца, причинени от автора на статията Д. С. , конституиран като трето лице помагач. При определяне на размера им съдът се е съобразил с изискванията на чл. 52 от ЗЗД и е присъдил сумата 2000 лв като е преценил характера и съдържанието на неимуществените вреди, техния интензитет, обхвата на разпространение на увреждащата информация и обстоятелството, че вредите са причинени в незначителен период от време след смъртта на наследодателя на ищеца ген. Цвятко А. В съдържанието на статията са отразени както факти, възприети от журналиста от мястото на събитието, така и информация, индивидуализираща бащата на ищеца като присъствал на това събитие както с неговите имена и чин, така и с принадлежността му към т.нар. кръг “Г” и длъжността му –бивш началник на Софийския гарнизон, която обективно е невярна – събитието от 22.ІV.2002 г. е станало 46 дни след смъртта на бащата на ищеца, настъпила на 7.ІІІ.2002 г., оповестена в публикация във вестник “24 часа” в броя от 10.ІІІ.2002 г.
Към исковата молба е приложено преснимано копие на вестник “ 24 часа” от 24.ІV.2002 г. на стр. 2 с печатния текст от статията, посочена от ищеца, като причинила му неимуществени вреди. Едва в касационната жалба и изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК за пръв път се оспорва фотокопието на статията и се сочи, че то не е годно доказателствено средство, като се поддържа, че установяването на факта на напечатване на текста и разпространението от издателството следва да стане по реда на Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения в сила от 1.І.2001 г. Този довод е правно несъстоятелен, тъй като в чл.1 на посочения нормативен акт е посочена целта му – да бъдат съхранени като част от националното културно наследство посочените екземпляри от печатни произведения, а няма каквато и да било връзка със съдебни производства относно публикации в печата. Процесуалният представител на ответното дружество – сега жалбоподател, в писменото си становище от 29. ХІ.2002 г. не оспорва публикацията в изданието на вестник “24 часа” на посочената дата, представя и удостоверение за името на автора на статията, направено е и искане за конституирането му като трето лице помагач. Очевидно това процесуално поведение на пълномощника на ответника по делото следва да се възприеме като признаване на факта на извършената публикация в печатното издание на вестника от посочената дата. С други думи, направеното едва в касационната жалба 6 години по-късно оспорване на публикацията е несвоевременно.
Приемането на удостоверението за смъртта и наследниците на Ц. С. А. при новото разглеждане на спора в Софийския апелативен съд е в изпълнение на указанията на отменителното решение на ВКС,V гр.отделение № 49/5.ІІ.2008 г. по гр.д. № 381/2007 г., което е допустимо и с оглед т.6 на Тълкувателно решение №1 от 4.І.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС на РБ и т.3 и 4 на Тълкувателно решение № 2/2.VІІ.2004 г. по гр.д. № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС на РБ.
Несъстоятелни са оплакванията на касатора, че с въпросната статия не са причинени вреди, че действията на журналиста не са виновни и противоправни. Фактът, че в публикувания във вестника материал, се сочи присъствието на събитие, станало в края на месец април, на лице, починало преди повече от 40 дни, обосновава извод за наличие на небрежност в действията на автора на статията. Несъответствието с обективната истина на данните за самоличността на присъствалото на публичното събитие лице с направените по инициатива на автора на статията във вестник “24 часа” уточнения, че това лице е от т.нар.кръг “Г” и че е бивш началник на Софийския гарнизон, установяват противоправността на действията на прекия причинител на вредата, който не е ответник по делото, а трето лице – помагач, конституиран по искане на касатора. Другите поставени от касатора въпроси във връзка със задълженията на журналиста, отразяващ информация от мястото на събитието да проверява фактите, нямат конкретна връзка с настоящия казус, тъй като уточняващите данни за самоличността на т.нар.”ген. Анев”, присъстващ на събитието, не са оповестени от водещия, а са плод на журналистическа самоинициатива.
Спорът е решен от въззивния съд в съответствие с утвърдената съдебна практика, а не в противоречие с нея, както голословно се поддържа от касатора. Не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав от 14.V.2008 г. постановено по гр.д. № 254/2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: