О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 919,
гр.София ,11.10.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на шести октомври , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1155/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Й. А. С. е подала касационна жалба срещу решение от 31.03.2010 г. по гр.д. № 232 от 2002 г. по описа на Софийски градски съд, Въззивно отделение, с което е уважен иска по чл.108 ЗС за апартамент , находящ се в [населено място],.к. Фондови жилища , [жилищен адрес] , ет.2, ап.7 и е приложена правната последица на чл.431, ал.2 ГПК/отм./ като е отменен н.а. № 95, т.05, рег. № 9992, н.д. № 896 от 2000 г. и е оставено в сила първостепенното решение с което е отменен н.а. № 91, т.01, рег. № 2050, н.д. № 93 от 2000 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на съществени процесуални правила, допуснати противоречия с материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Към касационната жалба е представено изложение, в което се излагат основания за допускане на касационната проверка на решението при условията на чл.280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите : възможно ли е да бъде уважен иск за собственост ако не е установено, че ответника осъществява фактическа власт върху имота и възможно ли е да се отмени нотариален акт без съдът да се произнася по спор за собственост. Представени са съдебни решения.
Касационна жалба е подадена и от П. В. М. , който счита, че решението следва да се отмени като недопустимо, евентуално неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В конкретност подчертава, че правилно въззивният съд е обезсилил решението на първата инстанция в частта, с която е бил уважен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ приемайки , че такъв иск не е бил предявяван. Счита обаче , че делото е следвало да с върне за произнасяне по отрицателен установителен иск за нищожност на договора за покупко – продажба , което не е сторено. Намира за неправилно обстоятелството, че няма произнасяне по иска за неправилно нотариално удостоверяване , който според него е обективно съединен с иска по чл.26 , ал.2 ЗЗД. Излагайки тези съображения намира, че решението следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от първата инстанция.
Към касационната жалба е представено изложение ,в което се прави искане за допускане на касационна проверка на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като отново са инвокират вече изложените оплаквания за неправилност на съдебният акт. Поставя въпроса за възможността да се приложи правната последица на чл.431, ал.2 ГПК без съда да се произнася по какъвто и да е иск.
Ответниците М. Г. Д. и О. Г. Д. не са взели становище по подадените касационни жалби.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационите жалби на Й. А. С. и П. В. М. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по поставените въпроси , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Софийски градски съд е уважил предявеният от М. Г. Д. и О. Г. Д. против Й. А. С. иск за ревандикация на апартамент , находящ се в [населено място], к. Фондови жилища , [жилищен адрес] , ет.2, ап.7 и е приложил правната последица на чл.431, ал.2 ГПК/отм./ като е отменил н.а. № 95, т.05, рег. № 9992, н.д. № 896 от 2000 г. и н.а. № 91, т.01, рег. № 2050, н.д. № 93 от 2000 г.
В мотивите към касираният съдебен акт е посочил , че ищците са собственици на апартамента, който са получили по силата на валиден договор за покупко- продажба със своята леля Д. Г. А. с н.а. № 1 х, т.52, н.д. № 9983 от 1997 г. , с което са установили активната си материално правна легитимация.
Спорно е било основанието на което Й. А. С. се намира в имота върху който е осъществявала владелчески действия чрез трето лице. Обсъдено е обстоятелството че Й. А. С. е получила имота от П. В. М., който не е бил собственик , тъй като се е легитимирал с нищожен договор за покупко-продажба, сключен при липса на съгласие от страна на продавача – чл.26, ал.2 ЗЗД . Приел е за доказано , че Й. С. осъществява фактическа власт върху имота чрез трето лице съобразявайки се с обясненията й по чл.114, ал.1 ГПК /отм./.
Поставените в изложението на Й. С. въпроси не отговарят на данните по делото. Разглежданият спор за собственост дава възможност за приложението на правната последица на чл.431, ал.2 ГПК/отм./ след като е установено ,че нотариалният акт , с който С. се легитимира не притежава вещно транслативен ефект. На второ място в решението е обсъдено обстоятелството , че фактическата власт върху имота се осъществява от лице, което е допуснато в него от Й. С.. Това фактическо обстоятелство е било установено от самата нея в обясненията , които е дала по реда на чл.114 ГПК/отм./.
Иска по отношение на втория ответник е отхвърлен поради което и поставените от него въпроси не следва да се разглеждат тъй като са зададени при липса на правен интерес.
Съдебното решение е произнесено в съответствие с трайната съдебна практика по поставените процесуални въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 31.03.2010 г. по гр.д. № 232 от 2002 г. по описа на Софийски градски съд, въззивно отделение при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по жалбата на Й. А. С. и П. В. М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: