Определение №919 от 18.10.2011 по гр. дело №472/472 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 919

С., 18.10.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.09.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 472/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№61552/03.09.2010г. подадена от И. Н. З. против решение от 08.07.2010г. на Софийски градски съд,ІV-В въззивен състав,постановено по гр.д.№2434/2009г. по описа на същия съд,с което е отменено решението от 08.08.2008г. по гр.д.№7304/2007г. на Софийски районен съд,43 състав и вместо него е постановено:осъжда на основание член 38 а от ЗЖСК И. Н. З. да освободи и предаде на Ц. И. С.,А. К. С. и И. К. С. описания в решението недвижим имот,както и да им заплати направените съдебно деловодни разноски в размер на 457 лева.
Постъпила е и касационна жалба вх.№79049/10.11.2010г. против решение от 23.09.2010г. по горното дело,с което се допуска на основание член 192 ал.2-3 от ГПК/отм/ поправка на очевидни фактически грешки в титулната част на решението от 08.07.2010г. постановено по гр.д.№2434/2009г. на СГС,ІV-В въззивен състав,досежно собственото име на съдия А. Х. и имената на мл.съдия Н. Т.,подписали решението като втори и трети член на съдийския състав,който го е постановил,като същите се считат А.,вместо погрешно записаното А. и Н. Т. вместо погрешно записаното Г. Н..
В депозираните по всяка касационна жалба,писмени отговори ответниците Ц. И. С.,А. К. С. и И. К. С.,считат че не са налице посочените основания за допускане на касационно обжалване на горепосочените решения по делото,постановени от въззивния съд на 08.07.2010г. и на 23.09.2010г..,като молят да не допуска касационното им обжалване.
По жалбата с вх.№61552/03.09.2010г. на И. Н. Зарева против решение от 08.07.2010г. постановено по гр.д.№2434/2009г. по описа на СГС,ІV в състав:
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно разпоредбата на член280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК.К. твърди,че съдът се е произнесъл по важни материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата,а именно/цитирам”:
„1.Какъв е фактически състав на член 38 а от ЗЖСК и разпределението на доказателствената тежест?
С иска по член 38 а от ЗЖСК предоставена ли е от законодателя защита на член кооператор за изрично посочения в член 38 а от ЗЖСК обект на защита „жилище” или за други имоти,изрично и изчерпателно посочени в закона.”,като в подкрепа се излагат доводи,че въззивния съд е уважил претенция на ищеца за друг вид имот-ателие,в противоречие с решение №264 от 03.04.2009г. по гр.д.№6849/2007г. по описа на ВКС,Іго,постановено по реда на отменения ГПК.
На второ място се сочи от касатора,че съдът се е произнесъл относно „легитимацията на ищеца да предяви иск по член 38 а от ЗЖСК при положение,че не е установил качеството си на член-кооператор с надлежни доказателства,каквото би могло да бъде само решение на Общото събрание на Ж. за приемането му за член кооператор и за снабдяването му с конкретен обект.”и се твърди,че по този въпрос липсва съдебна практика
На трето място се излагат аргументи относно правото на собственост на Ж. върху имота,върху който са построени 10 жилищни блока,включително и процесния,като се твърди,че:
„делото не е изяснено от правна и фактическа страна относно регулационния статут на имотите върху които са построени сградите на 10 жилищни блока,включително №8,защото липсват доказателства по делото за актуалния регулационен статут на надвижимия имот по двата нотариални акта на Ж..”поради което и :
„С оглед допуснатите от СГС съществени нарушения на на съдопроизводствените правила при установяване на релевантни факти ,при идентични доказателства и при неточното приложение на разпоредбата на член 92 от ЗС,считам решението е постановено в противоречие със сочените решения на ВКС”,а именно решение №1043 от 16.10.2008г. по гр.д.№4504/2007г. по описа на ВКС,ІІГО,решение №354/04.06.2009г. по гр.д.№700/2008г. по описа на ВКСІго и решение №368/07.07.2010г. по гр.д.№4749/2008г. по описа на ВКС,Іго.
След това в изложението си касаторът сочи произнасяне на съда относно правни въпроси ,свързани с приложението на член 79 от ЗС и член 116 от ЗЗД,относно възможността да се придобива по давност обект на право на собственост,построен от Ж. ,от трети лица,кога е налице „годн обект „ за собственост,които въпроси са съществени за изхода на правния спор с оглед предприетата защитна позиция,въведена за разглеждане по делото с възражение за изтекла придобивна давност.”
В изложението също така се навеждат доводи относно задължението на съда по член 188 ал.1 от ГПК/отм/,какво е възприел от доводите на страните,излагат се оплаквания за избирателно преценяване на доказателствения материал,изключване на гласни доказателства без мотиви,превратно тълкуване на писмени доказателства,както и произнасяне в противоречие с правомощията си,като в подкрепа се цитира съдебна практика на ВКС.
Преди всичко, в изложението си по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил решаващата воля на съда.Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Видно от горепосоченото,по цитираното от изложението на касатора,липсва формулиран правен въпрос,а се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,в подкрепа на които се сочи съдебна практика на ВКС,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване.Това е така,защото проверката за законосъобразност на съдебния акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване ,при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 от ГПК.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил изводите на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение от 08.07.2010,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
По касационната жалба вх.№79040/10.11.2010г. на И. З. против решение от 23.09.2010г. по гр.д.№2434/2009г.,ІV-В въззивен състав на СГС:
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в разпоредбата на член 280 ал.1 т.1,2т. и т.3 от ГПК,като се посочва,че/цитирам/:
„За да обоснове решението от 23.09.2010г.,СГС се е произнесъл в противоречие със съдебната практика,относно характеристиката на очевидната фактическа грешка,дадена в съдебни актове на ВКС:например в определение №343/10.12.2008г. по ч.т.д.№368/2008г на ВКС,Іто или дадената характеристика в решение №38 от 27.03.2009г. по т.д.№1882009г. на ВКС,ІІто,като несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в съобразителната част на решението.
Неправилно е квалифицирал като О. липсата на надлежен състав в титулната част на решение от 08.07.2010г. постановено по гр.д.№2434/2009г. на СГС,ІІ”В”с.в.”
В следващата си част от изложението,касаторът се позовава на липса на съдебна практика по сходен с настоящия казус и счита,че са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси,както следва:
„Процесуалните въпроси са следните:
1.Дали в производството по член 192 ал.2 и ал.3 от ГПК/отм/ по поправка на очевидна фактическа грешка,съдът може да коригира пороци на решението относно обективирания в титулната част поименен съдийски състав,които обуславят евентуално неговата нищожност поради нарушение на ЗСВ,
2.Дали под формата на поправка на очевидна фактическа грешка може да се извършва промяна в персоналния състав на въззивния съд,посочен в основното решение,чрез замяна името на съдия-член на състава с името на друг съдия,само на база данни за поименния състав на съда,обективиран в съдебен протокол от последното съдебно заседание,
3.Какво е разпределението на доказателствената тежест в производството по член 192 ал.2 и 3 и съответно следва ли съдът да допусне и/или събере служебно доказателства за проверка на законността и действителния състав и действителните подписи на членовете на съдебния състав,взели участие при постановяването,с оглед изискванията на член 189 б.”б” и член 189 ал.3 пр.1 от ГПК/отм/,съответно ТР №2/2005г. по т.д.№2/2005г. на Г. на ВКС,чрез допускане на С.,удостоверение и др. писмени доказателства.Достатъчно доказателство ли е Протокол от последно съдебно заседание,в който е даден ход по същество,за идентифициране на съдия и възприемането му като член на състава,взел участие в постановяване на решението в много по-късен момент от последното заседание и след представяне на защити.
Считам,че в интерес на правната сигурност и за развитие на правото е да бъдат дадени отговори на поставените въпроси.”
С решаващите си мотиви въззивния съд е посочил,че очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля и нейното външно изразяване в писмения текст от решението.С оглед на осъществена от съда служебна справка,съдът е приел за установено,че въззивното решение от 08.09.2010г. е подписано от тричленен съдийски състав с председател Г. Н. и членове А. Х. и мл.съдия Н. Т.,който съдебен състав е обявил делото за решаване и е отразен в съдебния протокол от последното съдебно заседание,а погрешно в титулната част на решението е изписано собственото име на съдия А. Х./А. вместо А./ и имената на третия член на съдийския състав Н. Т.,като повторно е изписано погрешно името на председателя на състава Г. Н.,вместо името на младши съдия Н. Т..В резултат на това,съдът е стигнал до извода,че не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в титулната част на въззивното решение.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът се е позовава на горепосочената практика на ВКС,която е свързана с приетото като характеристика на очевидната фактическа грешка,а именно-наличие на несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване,от който принцип видно от решаващите изводи на въззивния съд,последният се е ръководил при преценката си,съгласно изложеното в мотивите на атакуваното решение.Ето защо,касационният съд намира,че произнасянето на съда по този въпрос не е в противоречие,а напротив в съответствие със посочената съдебна практика на ВКС-съгласно приложеното определение №343 по ч.т.д.№368/2008г.,технически грешки допуснати в съдебно решение не съставляват израз на „воля” на съда и нейното външно изразяване.Видно от изложеното в мотивите на атакуваното въззивно решение,констатирана е именно такава техническа грешка,изразяваща се в погрешно изписване на име на посочените членове на съдебния състав.
На второ място в изложението си,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по цитираните от него процесуални въпроси,които са в „интерес на правната сигурност и за развитие на правото”,което свързва с наличие на хипотезата на член 280 ал.3 от ГПК,при която съдът се е произнесъл по горепосочените процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Така както са формулирани обаче тези въпроси,всъщност визират тази част от мотивите на атакуваното решения,в която въззивния съд по повод възражението на ответницата по молбата,настоящ касатор, за нищожност на въззивното решение,е посочил,че същото е недопустимо в това производство,което е по реда на член 192 ал.2-3 от ГПК/отм/тъй като за такова процесуалния закон предвижда друг ред.
За да е налице хипотезата на член 280 ал.3 т.3 от ГПК,правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,нейни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени/т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/,като аргументи в тази връзка липсват в изложението на касатора.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.07.2010г. на Софийски градски съд,ІV-В въззивен състав и на решение от 23.09.2010г. на Софийски градски съд,ІV-В въззивен състав,постановени по гр.д.№2434/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар