3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 919
С., 21.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 620/2010 година
Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на адв.М. М., особен представител на Г. Б. от [населено място] против определение № 64 от 26.04.2010 г. по ч.гр.д. № 92/2010 г. на Бургаския апелативен съд.
В частната касационна жалба е въведено оплакване за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване Бургаският апелативен съд оставил без уважение частната жалба на особения представител на Г. Б. против определение № 39 от 04.02.2010 г. по ч.гр.д.№ 30/2010 г. на Ямболския окръжен съд. С последното съдебният състав на окръжния съд оставил без разглеждане възражението на особения й представител по чл.423 ГПК против заповед за изпълнение от 06.07.2009 г. по ч.гр.д.№ 1494/2009 г. на Ямболския районен съд, издадена въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК като подадено от нелегитимирана страна и поради липса на правен интерес.
Въззивният съд приел, че процесуално легитимиран да иска отмяната на заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.410 и чл.417 ГПК е единствено длъжникът по нея, тъй като тази му възможност е предоставена с оглед ненадлежното му уведомяване или връчване на заповедта. На второ място изтъкнал, че адв.М. е назначен за особен представител на Г. Б. по гр.д.№ 2071/2009 г. по описа на ЯОС по предявен срещу нея иск по 422, ал.1 ГПК, но не е бил конституиран в производството по ч.гр.д.№ 1494/2009 г. на ЯРС, по което е издадена заповедта и против която е депозирал възражение по реда на чл.423 ГПК. Изложени са съображения, че производството по чл.422 ГПК е самостоятелно исково производство, а не продължение или част от заповедното, както е поддържано в частната жалба, поради което същата е оставена без уважение.
В касационната жалба, инкорпорираща и изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване особеният представител, подал възражението по чл.423 ГПК от името на длъжницата по заповедта за изпълнение поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК, според която представителната власт на особения представител не произтича от прякото му упълномощаване, а по изрично разпореждане на закона (чл.50, ал.2 ГПК (отм.) във вр. с чл.25 ЗПП), поради което отсъства основание в негова тежест да бъде вменено възложеното на страната задължение за заплащане на съответната държавна такса, довело до неправилния му извод, че този недостатък е следвало да бъде отстранен от особения представител на страната. Поддържа, че исковото производство, в което той е бил назначен за такъв, не е самостоятелен, извън заповедното производство процес, което според него обуславя извод, че пълномощията му включват и упражняването на правата на доверителката в производство по чл.423 ГПК.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че твърдяното разрешаване на поставения въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС не е налице, доколкото видно от мотивите на атакуваното определение, същият не е бил поставен на обсъждане от въззивния съд.
Независимо че по поставения втори въпрос не са посочени основания, за прецизност настоящият състав намира за уместно да изтъкне, че при наличие на висящ процес по предявен от кредитора установителен иск по чл.422 ГПК срещу доверителката му, последната е лишена от правен интерес да иска отмяна на заповедта за изпълнение по реда на чл.423 ГПК. Правните последици от уважаване на молбата са регламентирани в чл. 423, ал. 3, изр. 1 и 2 във вр. с чл. 423, ал. 3 от ГПК. При установяване, че заповедта за изпълнение не е надлежно връчена на длъжника, въззивният съд приема възражението, изпълнението на издадената заповед се спира и разглеждането на делото продължава пред първоинстанционния съд с указания към заявителя по чл.415, респ. по чл. 422 от ГПК.
В процесния случай желаната чрез възражението по чл.423 ГПК правна последица вече е била налице. Поради солидарността на задължените по заповедта за изпълнение лица, кредиторът е предявил установителния иск по чл.422 ГПК и срещу доверителката му, независимо от липсата на подадено от нея възражение. Следователно поради подаването му след образуване на исковия процес възражението по чл.423 ГПК се явява лишено от правен интерес, както правилно е отбелязано в потвърденото от въззивния съд определение.
В обобщение, не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 64 от 26.04.2010 г. по ч.гр.д. № 92/2010 г. на Бургаския апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: