О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 919
гр. София, 21.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2794/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 601 от 25.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 3891/2014 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. С посоченото решение, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1635 от 27.07.2016 г., е отменено решение № 4625 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 4497/2013 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени поради изтичане на погасителната давност предявените от И. Т. И. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 15 750 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 16.02.2008 г. пътно – транспортно произшествие, и иск за сумата 6 181.68 лв. – обезщетение за забава за периода от 04.07.2009 г. до 01.04.2013 г., като са присъдени разноски по чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК на ответника Гаранционен фонд.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост на извода на въззивния съд за изтичане на предвидената в закона петгодишна погасителна давност за предявяване на иска срещу Гаранционен фонд. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и уважаване на исковете.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси „от областта на материалното право”, които поради липсата на формирана съдебна практика са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : „1. По отношение на погасителната давност за правото на предявяване на иск срещу ГФ кои правила се прилагат : на чл.110 и сл. от ЗЗД или по чл.197 КЗ; 2. Какво действие по отношение на погасителната давност има въведеното в чл.288, ал.7 от КЗ изискване, като положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск срещу ГФ, предварително ищецът да е предявил претенцията си пред ГФ, който е длъжен да му отговори в срок не по-дълъг от три месеца; 3. Ако се отправи покана до ГФ два месеца преди да изтече погасителната давност и ГФ отговори след нейното изтичане в тримесечния срок, погасило ли се е правото на иск.”
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация Гаранционен фонд – [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба, като претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 890.96 лв.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Софийски градски съд в обжалваната осъдителна част и да отхвърли предявените от И. Т. И. против Гаранционен фонд обективно съединени искове с правно основание чл.288 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите 15 750 лв. и 6 181.60 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 16.02.2008 г. пътно – транспортно произшествие с участие на неустановено моторно превозно средство и лихви за забава за периода от 04.04.2009 г. до 01.04.2013 г., Софийски апелативен съд е приел за основателно възражението на ответника Гаранционен фонд, противопоставено с отговора на исковата молба, за изтекла преди завеждане на делото погасителна давност по отношение на претендираното от ищеца вземане към Фонда за обезщетяване на вреди от произшествието.
Въззивният съд е счел, че установената в чл.197 КЗ /отм./ погасителна давност за реализиране по съдебен ред на правата на правоимащите лица срещу Гаранционен фонд е започнала да тече от датата на реализиране на произшествието – 16.08.2008 г., когато са причинени вредите. Изложил е съображения, че при липса на изрична законова разпоредба, изключваща течението на давностния срок през тримесечния период по чл.288, ал.7 КЗ /отм./, в който Фондът дължи произнасяне по искането на пострадалия за заплащане на обезщетение, началото на давността по чл.197 КЗ не следва да се обвързва с приключване на производството пред Гаранционен фонд. В съответствие с изразеното становище относно давностния срок въззивният съд не е възприел изводите на първоинстанционния съд, че 5-годишната погасителна давност за претендираното с главния иск вземане е прекъсната с подаването на писмено искане по чл.288, ал.7 КЗ /отм./ пред Гаранционния фонд и впоследствие – с признаване на вземането от страна на Фонда, направено под формата на доброволно плащане на обезщетение за неимуществените вреди от произшествието в размер на 3 500 лв. Като се е позовал на задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК Софийски апелативен съд е приел, че дори разпоредбата на чл.116 ЗЗД да намира приложение в отношенията между пострадалото лице и Фонда, плащането може да се разглежда като признание на вземането само до размер на изплатеното обезщетение, не и за разликата, претендирана с предявения по делото осъдителен иск.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение до касационно обжалване.
Поставените в п.1 и п.2 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, свързани с приложимата към отговорността на Гаранционния фонд по чл.288 КЗ /отм./ погасителна давност и значението за давността на изискването по чл.288, ал.7 КЗ /отм./ за отправяне на претенция от пострадалото лице до Фонда за доброволно плащане на обезщетение, са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Разрешаването на тези въпроси от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на предявените от касатора искове по чл.288 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Въпросът по п.3 от изложението не е правен, а фактически – изведен е от фактите по делото, с оглед на които съдът е направил извод за изтекла преди предявяване на исковете погасителна давност за вземанията на касатора към Гаранционен фонд. Поради това и в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС посоченият въпрос не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Независимо от значимостта на първите два въпроса за изхода на делото, по отношение на същите не е осъществена поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Погасителната давност за отговорността на Гаранционния фонд по чл.288 от отменения КЗ /приложим към спорното правоотношение/ е предмет на ясна и точна законодателна уредба, която не се нуждае от тълкуване и по която няма противоречия в съдебната практика. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1 КЗ /отм./, Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в изрично посочените в текста на същата случаи. Поради това, че отговорността на Гаранционния фонд е предназначена да „замести” отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за вземанията на пострадалите лица по чл.288 КЗ /отм./ се прилага погасителната давност, предвидена в чл.197 КЗ /отм./ за вземанията по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Погасителната давност по чл.197 КЗ /отм./ е петгодишна и съвпада по продължителност с общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Началният момент, от който започва да тече давността, е посочен в текста на чл.197 КЗ /отм./ и това е датата на настъпване на събитието, при което са причинени вредите, предмет на вземането за обезщетение. Законодателното разрешение в чл.197 КЗ относно началния момент на давността кореспондира с общото правило на чл.114, ал.1 ЗЗД, според което погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземанията срещу Фонда по чл.288 КЗ стават изискуеми от момента на възникването им, а този момент съвпада с момента на осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане и от него започва да тече петгодишната погасителна давност по чл.197 КЗ, в рамките на която увреденото лице може да предяви иск срещу Фонда за заплащане на обезщетение за вредите. В чл.288, ал.7 КЗ /отм./ законодателят е предвидил задължителна процедура за предявяване на правата на пострадалите лица пред Гаранционния фонд, предназначена да осигури доброволно уреждане на претенциите за изплащане на обезщетение. Процедурата по чл.288, ал.7 КЗ /отм./ касае реда за реализиране на вземанията на пострадалите лица и не засяга възникването и изискуемостта на вземанията, а съответно и началния момент на погасителната давност по чл.197 КЗ. Подаването на молба до Фонда за изплащане на обезщетение за вреди от пътно – транспортно произшествие не рефлектира върху течението на давностния срок, тъй като по същността си тази молба представлява искане от кредитора до длъжника за доброволно изпълнение на законовото задължение по чл.288 КЗ /отм./, което законът не свързва нито с прекъсване, нито със спиране на давността. Предвид съдържанието на правната уредба, до която се отнасят поставените от касатора въпроси, касационното разглеждане на въпросите няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, разяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 890.96 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 601 от 25.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 3891/2014 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1635 от 27.07.2016 г.
ОСЪЖДА И. Т. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на Гаранционен фонд – [населено място], [улица], сумата 890.96 лв. – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :