3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 919
София, 27.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 980/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Г. С. Б. и С. Е. Б. – двамата от гр. Бургас и по частна жалба на М. И. Ф. – от с. Свобода, Б. обл. срещу Определение № 93 от 2.VІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 135/ 2010 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Определение № 655 от 10.V.2010 г. по гр.д.№ 466/ 2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по исковете на Г. С. Б., на С. Е. Б. и на М. И. Ф. срещу ЗД ”Е.” АД – гр. София, клон Бургас по чл. 266 ал. 1 КЗ за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като недопустими, тъй като в наказателния процес срещу прекия причинител, са уважени исковете им за обезщетения. По подробно изложените съображения, че определението е неправилно, тъй като застрахователят е отказал да ги обезщети въпреки издадените им изпълнителни листове по осъдителното решение срещу прекия причинител, жалбоподателите искат определението да се отмени. Жалбоподателите излагат, че се решава противоречиво от съдилищата процесуалноправният въпрос: ако наследниците на починало лице при ПТП, са получили изпълнителен лист за присъдените им обезщетения за вреди срещу виновния водач, имат ли за тези вреди право на иск срещу застрахователя, който е отказал да им плати с аргумента, че претенциите им са удовлетворени с факта на осъждане на деликвента – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Излагат подробни съображения за неправилност на определението, постановено при неправилно приложение на ППлВС № 7/1977 г. Жалбоподателите сочат, че съгласно т.11 от ППл.ВС№7/1977 г., е допустимо предявяване от пострадалия на граждански иск в наказателното производство, който иск е бил уважен, но сумите не са изплатени, и на иск срещу застрахователя в отделно производство. Сочат и материалноправни въпроси, които следва да се решат по делото, и искат да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и обжалваното определение да се отмени.
Ответниците по частната жалба ЗД ”Е. “АД – гр. София и М. С. Б. – от гр. Бургас не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК и че жалбите са допустими, като подадена в срок.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение в частта, с която е прекратено производството по делото по исковете за обезщетения за вреди по чл. 266 ал.1 КЗ, предявени от Г. С. Б., С. Е. Б. и от М. И. Ф. срещу ЗД ”Е.” АД – гр. София, като недопустими, тъй като в наказателния процес тези искове са уважени срещу прекия причинител. По съображения, че посочените трима ищци са се снабдили в наказателния процес с изпълнителни листове срещу деликвента и са образували изпълнително производство, е прието, че неплащането на сумите не прави исковете им допустими. Съдът е изложил, че не са солидарно отговорни прекият причинител и застрахователят по застраховка ”гражданска отговорност”, че съгласно т.12 на ППлВС №7/1977 г., увреденото лице може да предяви исковете при условията на евентуалност, кумулирането на които искове е недопустимо и че е недопустимо производството по делото по иска на посочените ищци срещу застрахователя.
Преди да се произнесе по основателността на частните жалби, ВКС констатира, че поради противоречиво разрешаване от отделни състави на ВКС на въпросите: 1. при уважен срещу деликвента иск по чл. 45 ЗЗД, допустим ли е прекият иск на увредения срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” и 2. плащането на сумата, присъдена по чл. 45 ЗЗД, има ли решаващо значение за допустимостта или основателността на прекия иск срещу застрахователя, е образувано във ВКС, ТК тълк.д. № 1/2010 г. Затова настоящото дело следва да се спре до постановяване на ТР по посоченото тълкувателно дело по изложените въпроси, защото ако със задължителна за съдилищата сила се разрешат тези въпроси, няма да се стигне до постановяване на неправилно решение.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч.т.д. № 980/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., образувано по частна жалба на Г. С. Б. и С. Е. Б. – двамата от гр. Бургас и по частна жалба на М. И. Ф. – от с. Свобода, Б. обл. срещу Определение № 93 от 2.VІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 135/ 2010 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Определение № 655 от 10.V.2010 г. по гр.д. № 466/ 2010 г. на Бургаски окръжен съд за прекратяване на производството по делото по исковете им по чл. 266 КЗ срещу ЗД ”Е.” АД – гр. София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: