3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 919
София, 28,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №856/11 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „О.“ срещу определение №738 от 30.09.11г. по ч.т.д.604/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
Ответникът по частната жалба – „ З.”О. – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на „О.“ срещу определение №883 от 19.05.2011г. по ч. гр.д. 1304/11 г. на Софийски апелативен съд, като е приел, че обжалваното определение не е от категорията съдебни актове, които подлежат на касационен контрол съгласно чл.274, ал.3 ГПК.
С определението, в частта, предмет на обжалване пред ВКС, ІІ т.о. състав на Софийски апелативен съд е отменил определението на първостепенния – Благоевградски окръжен съд, в частта му, с която е прекратено производството по иска за установяване, че настоящия жалбоподател не е придобил качеството на кредитор по договор за ипотека, както и по иска по на основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл.26, ал.1 , чл.44 и чл.171 ЗЗД и делото е върнато в същата част на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
При тези фактически данни, правилна е констатацията на състава на ВКС, ІІ т.о., че частната касационна жалба е процесуално недопустима. Обжалваният пред него съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд отменя определението, по отношение на което упражнява инстанционен контрол и връща делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като тези актове не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му.
Ирелевантни за правилността на обжалвания съдебен акт са подробно развитите доводи на жалбоподателя за нередовност на исковата молба, както и тези по съществото на повдигнатия процесуален спор, тъй като предмет на настоящето разглеждане е единствено правилността на определението с което производството пред ВКС, ІІ т.о. е преценено като недопустимо. Доколкото проверката по допустимост на сезирането винаги предхожда тази по разглеждане съществото на повдигнатия спор, то и доводите по същество са без правно значение по отношение на основанията за прекратяване на производството, поради недопустимостта му.
С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №738 от 30.09.11г. по ч.т.д.604/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: