3
определение по гр.д.№ 830 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 919
гр.София, 06.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 830 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Т. срещу решение № 1158 от 03.07.2012 г. по в.гр.д.№ 1586 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, VIII граждански състав, с което е потвърдено решение № 724 от 23.02.2012 г. по гр.д.№ 2751 от 2008 г. на Пловдивския районен съд за извършване на делба на жилищен имот- бивша съпружеска имуществена общност чрез изнасянето му на публична продан и отхвърлянето на претенцията по чл.349, ал.1 от ГПК на бившата съпруга И. Т. за възлагане на този имот.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и на материалния закон- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 462 от 17.03.1994 г. по гр.д.№ 5070 от 1993 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 221 от 15.04.2002 г. по гр.д.№ 677 от 2001 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 589 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1359 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по процесуалноправния въпрос: следва ли съдът да обсъди всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е произнасянето на ВКС по въпроса: може ли да бъде отхвърлена своевременно заявена от съделител- бивш съпруг претенция за възлагане по чл.349, ал.1 от ГПК с единствения мотив, че този съделител вече не упражнява родителските права върху навършилото пълнолетие дете на съпрузите, ако няма насрещна възлагателна претенция от другия съделител- бивш съпруг.
В писмен отговор от 27.09.2012 г. ответникът по жалбата К. Д. Т. оспорва същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан и отхвърляне претенцията на касаторката по чл.349, ал.1 от ГПК, въззивният съд е приел, че съделителите не са доказали, че допуснатият до делба имот е поделяем /не са представили инвестиционен проект за разделянето му на два апартамента и не са доказали, че това разделяне може да се осъществи без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените съгласно чл.203 от ЗУТ/. Освен това, съдът е приел за неоснователна претенцията на касаторката Иванка Т. за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.1 от ГПК, тъй като към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция Т. вече не упражнявала родителски права върху роденото от брака й с ответника по жалбата К. Т. дете /тъй като същото вече е било навършило пълнолетие/.
Липсва противоречие между това решение и представената от касаторката практика на ВКС по посочения процесуалноправен въпрос: следва ли съдът да обсъди всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност. Както в посочената практика, така и в обжалваното решение е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички относими към спора доказателства и на практика въззивният съд при постановяване на обжалваното решение е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност. Поради това не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: може ли да бъде отхвърлена своевременно заявена от съделител- бивш съпруг претенция за възлагане по чл.349, ал.1 от ГПК с единствения мотив, че този съделител вече не упражнява родителските права върху навършилото пълнолетие дете на съпрузите, ако няма насрещна възлагателна претенция от другия съделител- бивш съпруг. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.г.р.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице, когато липсва правна уредба по повдигнатия между страните правен спор, поради което се налага прилагането на правото или на закона по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е неясна и по нея няма трайна или задължителна практика на ВКС, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия съществуващата практика на ВКС по приложимата правна норма се нуждае от коригиране. В случая по поставения от касаторката правен въпрос има ясна и пълна правна норма /чл.349, ал.1 от ГПК, аналогична на нормата на чл.288, ал.2 от ГПК /отм.//, по приложението на която има постановена задължителна съдебна практика /т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.
По изложените по-горе съображения касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1158 от 03.07.2012 г. по в.гр.д.№ 1586 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, VIII граждански състав,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.