О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 919
София, 19.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ЗЯПКОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 299 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. агенция “Социални дейности на Министерството на отбраната”, представлявано от изпълнителния директор М, като уточнението на основанията за допускане до касационен контрол е подписано от юрисконсулт Г. Б. , против въззивното решение без номер от 14 януари 2010 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което е потвърдено решение № І* от 1 април 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. С. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, защото съдът е тълкувал частично и то погрешно подзаконовите нормативни актове, тъй като трудовото правоотношение не е преминало към касатора, защото обектът, в който е работил ищецът, преминава към Националния военноисторически музей; Ц. военен клуб е предоставен за управление на касатора едва след уволнението на ищеца; касае се за закриване на част от И. агенция “В” досежно функциите, осъществявани от Ц. военен клуб; в допълнителното щатно разписание ма 2008 г. длъжността на ищеца не съществува – налице е реално закриване на част от предприятието и реално съкращаване на щата; началникът на В. музей е третиран като ръководител на реорганизираща се структура, към която е преминал Ц. военен клуб; допустимо е да се осъществи уволнение на повече от едно основание, след като са настъпили правнорелевантни факти за това. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, включено в самата касационна жалба, се сочи, че се дължи произнасяне по въпрос от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по пасивната легитимация на касатора – засяга се основателността на иск, по който съдът се е произнесъл и от който зависи правилния изход на делото и по материалноправния въпрос за неправилно приложение на текстове на ПМС № 167 от 11 юли 2008 г. В молба – уточнение на основанията за допускане на касационния контрол се сочи, че касаторът е отчел и съобразил практиката по допускането на касационните жалби на СГС по аналогични спорове с идентична аргументация – налице е противоречива практика на СГС по допускане на касационното обжалване на въззивни решения от този съд; налице е и основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса за пасивната легитимация на закритите И. агенция “В” и И. агенция “Държавна собственост на Министерството на отбраната”, видно от представени съдебни актове по административни спорове.
Ответникът С. Х. Х. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. П, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК, сочи, че не са налице основания за допускането на касационен контрол, а и атакуваното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че, съгласно разпоредбата на § 10 от ПМС № 167 от 11 юли 2008 г. дейността, архивът, както и правата и задължението по договорите, сключени във връзка с дейността на И. агенция “В”, се поема от касатора по отношение управлението на военните клубове, осъществяването на културно-възпитателната, военно-патриотичната дейност и подготовката и разпространението на телевизионната продукция за нуждите на МО и българската армия, като по длъжностна характеристика задълженията на ищеца са осигуряването на всички мероприятия, провеждани в залите на Ц. военен клуб; трудовото правоотношение се е запазило на основание чл. 123 КТ по силата на § 11 ал. 2 ПЗР ПМС № 1* не е установено намаляване числеността на персонала, защото представеното допълнително щатно разписание е неотносимо предвид запазването на трудовото правоотношение; на Националния военноисторически музей е била предоставена сградата на Ц. военен клуб, но дейността по отношение на управлението на военните клубове е поета от касатора.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по третото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а в последствие се поддържа и второто основание – противоречиво разрешаване на правен въпрос от съдилищата – основание за допускане на касационния контрол по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му, е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира.
В изложението си касаторът сочи само, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за пасивната легитимация на касатора – засяга се основателността на иск, по който съдът се е произнесъл и от който зависи правилния изход на делото. Касаторът не е изложил доводи при решаването на кой правен въпрос въззивният съд е достигнал до обратния на поддържания от касатора правен извод. В тази връзка не се поддържа, че съдът е възприел наличие на запазване на трудовото правоотношение при условията на чл. 123 КТ при допълнително изрично включване на структурно звено в рамките на касатора след осъществяването на атакуваното прекратяване на трудовото правоотношение. По този обуславящ изхода на спора въпрос обаче ВКС не може да допусне касационно обжалване след като касаторът не го сочи. – отново т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК.
Не следва да се допусне касационният контрол и по втория поставен проблем – относно неправилното приложение на текстове на ПМС № 1* И. довод по съществото си е касационно основание за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, но подобен довод може да се разглежда от касационния съд едва в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК след евентуалното допускане на решението до касационен контрол.
На последно място, по посоченото от касатора основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса за пасивната легитимация на закритите И. агенция “В” и И. агенция “Държавна собственост на Министерството на отбраната”, от една страна важи вече посоченото за липсата на формулиран правен въпрос, обуславящ крайния резултат от спора. От друга страна, представените съдебни актове не формират съдебна практика, от която може да се съди за противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос, тъй като понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища – т. 3 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК.
Ответникът не претендира заплащане на разноски по смисъла на чл. 78 ал. 3 ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 14 януари 2010 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на Софийския градски съд за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: