О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 919
София, 29.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 3752/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Я. Н., Т. П. Д. и Стефка П. Н. чрез адв. В със съдебен адрес гр. П.,ул. “4-ти януари” № 38, ет.3, секция В срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 10.ІІІ.2008 г. постановено по гр.д. № 3249/2007 г., с което е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд от 2. Х.2007 г. по гр.д. № 3016/2006 г. относно допускане на делбата на оставените в наследство от С. П. Ц. земеделски земи и е прието, че саморъчното му завещание е нищожно поради възмездност на този акт.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от ищците по делото М. С. И. и Л. С. К. чрез адв. И от Пловдивската АК, в който се поддържа, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение взе предвид:
Саморъчното завещание на С. П. Ц. от 27.І.1993 г. в полза на сина му П. С. Н. , обявено по нот.дело № 15128/18. ХІ.1993 г. е направено “ срещу издръжка и гледане”. Именно посоченият текст в завещанието е обосновал изводите на съдебните инстанции в гр. П. да отрекат правния му ефект спрямо имуществото на заветника, починал в течение на делото и заместен на основание чл. 120 от ГПК от трите си законни наследници – жалбоподателки в настоящото производство. В съответствие с непротиворечивата съдебна практика и правната теория е прието, че посочения текст опровергава иманентно присъщата на завещателния акт безвъзмездност. Касае се до ясно изразена воля на завещателя, ненуждаеща се от тълкуване, поради което приложеното решение № 301 от 9.V.1995 г. по гр.д. № 23/1995 г., публикувано в Бюлетина на ВС на РБ, съд.практика кн. 9/1995 г. е неотносимо към настоящия случай. Приложеното към касационната жалба решение на І отделение на ВАС № 3366/8.ІV.2003 г. по адм.дело № 7273/2002 г. е по приложение на чл. 8ал.1 от Закона за счетоводството и чл. 24 ал.2 т.2 от Закона за данък добавена стойност, които очевидно нямат каквато и да било връзка с релевантните норми по настоящото дело на Закона за наследството – чл. 42 б.”в” ЗН.
Поставеният въпрос за актуалното здравословно състояние на заветника към момента на съставяне на завещанието – І.1993 г. като указание, че той е в невъзможност да полага грижи и да издържа завещателя в подкрепа на тезата на жалбоподателките, че не е налице възмездност в завещателното разпореждане, не може да опровергае съдържанието на самия завещателен акт, което е меродавното при преценката на съда.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт – поставения в него материалноправен въпрос за действителността на саморъчното завещание на наследодателя С е решен при пълно съответствие със съдебната практика и правната теория.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, Х граждански състав от 10.ІІІ.2008 г. постановено по гр.д. № 3249/2007 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: