ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 92
София, 01.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч.гр.дело № 5911 по описа за 2015 година
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. З. И. от [населено място] срещу определение № 898 от 16.10.2015 г, по гр.дело № 652/2015 г на Добрички окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение № 329/25.9.2015 г по гр.дело № 1396/15 г по описа на Добрички районен съд.С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на жалбоподателката за освобождаване от държавна такса по делото в размер на 1213, 91 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване на ищцата от заплащана на държавна такса, тъй като тя и съпругът й са в трудоспособна възраст и могат да реализират доходи ; и двамата са трудово ангажирани и получават доходи над минималните ; няма данни да страдат от тежки заболявания, налагащи постоянно и скъпоструващо лечение.Прието е, че удръжките от трудовите възнаграждения на съпрузите са невисоки по размер.Поради това ищцата притежава източници на доходи, от които е в състояние да заплати дължимата държавна такса.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът не се е позовал конкретно на някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 от ГПК.Формулирал е въпроси както следва :
1/ При наличие на трудово правоотношение между страните, през времетраенето на което е извършена инвентаризация и е съставен акт за начет, следва ли правния спор да се определи като трудов и страната да бъде освободена от внасяне на държавна такса.
2/ Следва ли в домакинството на ищцата да бъде включена и нейната дъщеря, която е пълнолетна, но е редовен студент и временно живее в друг град.
3/ При продължителни съдебни производства между същите страни, които са погълнали значителни средства и при липсата на имущество, което да носи доходи може ли да бъде заплатена държавна такса в размер на 1213 лв.
4/ При рязко влошаване на здравословното състояние и материалните възможности на член от семейството на ищцата, последната следва ли да бъде освободена от заплащане на държавна такса по производството.
По така поставените въпроси, ВКС, Четвърто ГО намира следното :
Касаторът е длъжен да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт, както разяснява т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които жалбоподателят се позовава и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на частния жалбоподател, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната частна жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В случая в изложението на касационните основания изобщо не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.Въпросите са фактически и са свързани с правилността на обжалваното и обосноваността на постановеното определение, преповторени са съображенията, заявени със самата касационна жалба, които са основания за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Недопустимо е съдът сам да формулира въпросите, които касаторът евентуално би имал интерес да постави, защото такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл. 6 ГПК.
По тези съображения обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 898 от 16.10.2015 г, по гр.дело № 652/2015 г на Добрички окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.