1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№92
София, 10.02.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2982 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] против Решение № 110 от 26.02.2013г. по в.т.д. № 1330/2012г. на Апелативен съд П., в частта, с която е отменено решението на ОС Пазарджик по гр.д.№813/2010г. за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 16 000лв. до 20 000лв. и застрахователят е осъден да заплати на С М. още 4 000лв., и в частта, с която е потвърдено същото решение за уважаването на иска до размер на 16 000лв.
Поддържаните касационни основания са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, иска се отмяната му и връщане делото за ново разглеждане от въззивния съд, респективно постановяване на друго за отхвърляне на иска или намаляване на обезщетението. Твърденията са, че апелативния съд неправилно е приел, че искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с цел установяване датата на плащане на застрахователната премия по полицата и плащането на разсрочените вноски е преклудирано. Според касатора такава преклузия не е налице, тъй като с отговора на исковата молба е оспорено наличието на застрахователен договор със застраховател [фирма]. Въззивният съд неправилно приел, че предявяване на иск в отделно производство за установяване несъществуването на застрахователно правоотношение не е основание за спиране на производството по предявения от ищцата пряк иск с правно основание чл.226,ал.1 КЗ; твърдението е че спорът по установителния иск е преюдициален по отношение на осъдителния. Оспорва се и правилността на извода на въззивната инстанция относно липсата на съпричиняване от пострадалата ищца. Прави се довод за необсъждане на представената от касатора Справка № 0700-23-24/22.11.2010г., издадена от ГФ, съгласно която „процесната полица била прекратена на 15.01.2008г”. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1/ Какво следва да бъде съдържанието на доклада по чл.146 ГПК, какви са последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, както и има ли преклузия да се сочат нови обстоятелства и да се искат нови доказателства извън хипотезите на чл.147 и чл.226,ал.2 ГПК. 2/ Може ли да се приеме, че дадена застрахователна полица е със срок на валидност, съгласно базата данни на информационния център на ГФ и налице ли е надлежно прекратяване на полицата при условията на чл.202, ал.2, изр.второ КЗ в случаите, когато Фондът е уведомен за това прекратяване и същото е надлежно отразено в справката от информационния център. 3/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства като игнорира справка на ГФ с данни, за които е въведена презумпцията за доказателствена сила по чл.295,ал.7 КЗ. 4/ Следва ли съдът служебно да назначи експертиза при противоречиви данни относно наличие на застрахователно правоотношение; 5/ При постъпила частна жалба по въпроса за местната подсъдност на спора, следва ли съдът да продължи извършването на процесуални действия до решаването на спора; 6/Следва ли съдът да даде ход по същество преди да е разрешен спорът за местната подсъдност и представлява ли това съществено процесуално нарушение. Посочената допълнителна предпоставка по поставените правни въпроси е по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на приложени решения на ВКС, поставени по новия процесуален ред.
От ответницата по касационната жалба е постъпил писмен отговор с който се оспорва наличието на предпоставките да допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира се заплащането на разноските за настоящото производство.
Съдилищата са приели за установено, че ищцата е пострадала при пресичане на кръстовище в [населено място] при пътно произшествие на 10.07.2008г., причинено по вина на водача на лек автомобил „Форд Екскорт“ рег. [рег.номер на МПС] , и че собственикът е сключил полица № 23107005707/14.01.2008г. със срок на покритие 15.01.2008г.-14.01.2009г. с ответното застрахователно дружество в какъвто смисъл са и данните от писмо изх.№ 2401100/08.05.2009г. на ГФ, имащо за източник подадената от самия застраховател информация. В представената по делото полица е било отразено плащането на първата премия и падежите на следващите разсрочени вноски. Вследствие на произшествието ищцата е получила счупване на дясната подбедрица в горната й част /голям и малък пищял/, наложило оперативно лечение и довело до трайно затруднение на движението за 7-8 месеца. Били са извършени и две последващи операции за отстраняване на поставените винтове и пирон. Отчитайки релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и възрастта на ищцата, която към датата на пътното произшествие е била на 62г., въззивната инстанция е счела, че справедливото обезщетение е в размер на 20 000лв. Въпросът за противоправното поведение на водача на лекия автомобил не е бил въведен като спорен пред апелативния съд. Възражението на ответника за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД е прието за неоснователно по съображения, че пострадалата е пресичала в рамките на кръстовище, на пешеходна пътека по път, който се явява най-кратък и без отклонения, т.е. не е било установено пресичане на непозволено място или по опасен начин. Възражението на ответника за прекратяване на полицата на основание чл.202, ал.1 КЗ е прието за преклудирано като направено за пръв път пред въззивната инстанция; независимо от това, апелативният съд е изложил подробни съображения, че дори да е налице неплащане на разсрочена вноска, такова прекратяване не би могло да настъпи поради липса на писмено предупреждение по чл.202,ал.2, изр.първо КЗ, а полицата не съдържа изрично посочване кое право застрахователят ще упражни с изтичането на срока, т.е. по съображения, че не е налице фактическия състав на хипотезата на фингирано връчване по чл.202,ал.2, изр.второ КЗ.
Становището на състава на ВКС, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване произтича от следното: Поставените от касатора процесуалноправни въпроси произтичат от две взаимно противоречащи си тези: че съдът в нарушение на процесуалните правила приел за настъпила преклузия относно искането за назначаване на съдебно счетоводна експертиза, която да установи има ли плащане на следващите първата премия вноски /плащането на първата е изрично отразено в полицата/ чрез проверка в счетоводството на самата страна – т.е. чрез възпроизвеждане на документи, които са в нейно държане; и необсъждане на доказателство, установяващо прекратяването на полицата от датата на сключването й, изходящо от ГФ. При наличието на последното, установяване на факта на неплащане на премиите би било безпредметно. Именно по съображения, че за установяване твърдението за неплащане на премиите не са необходими специални знания, а се касае за факт, установим чрез съставени от ответника писмени доказателства, каквито не са били ангажирани, въззивната инстанция не е уважила поддържаното в жалбата на застрахователя искане за назначаване на такава експертиза. Във въззивната си жалба застрахователят не се е позовал на процесуални нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада, поради което първият поставен в изложението въпрос е безпредметен. Вторият и третият процесуален въпрос са основани на ненамиращ се и непредставен по делото от ответника документ „Справка № 0700-23-24/22.11.2010г., издадена от ГФ за прекратяване на полицата от датата на сключването й“ поради което и нямат никакво отношение към изводите на въззивната инстанция. Позоваването на такъв документ и твърдение за съществуването му, се прави едва в касационната жалба и изложението. Четвъртият процесуалноправен въпрос е некоректно поставен, защото е основан на твърдение че делото не е изяснено от фактическа страна и защото предпоставя нужда, необходимост от специални знания за изясняване на възникнал по делото въпрос. Петият въпрос има своето ясно разрешение в разпоредбата на чл.277 ГПК- частната жалба не спира производството по делото, а последният въпрос не съответства на процесуалните действия на съда- ход на устните състезания е даден след разрешаването на въпроса за местната подсъдност. Поставеният извън приложението /в касационната жалба/ процесуалноправен въпрос за необходимостта от спиране на производството по осъдителния иск по чл.226,ал.1 КЗ във връзка с предявен иск за установяване несъществуването на застрахователно правоотношение по процесната полица не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване, тъй като той е разрешен с т.2 на ТР № 5 от 14.11.2012г. на ОСГТК на В., със задължителните постановки на което въззивната инстанция се е съобразила.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на ответната страна поисканите и доказани разноски по договора за правна защита и съдействие от 28.06.2013г., в който е отразено плащането на договореното адвокатско възнаграждение- сумата 600лв., в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 110 от 26.02.2013г. по в.т.д. № 1330/2012г. на Апелативен съд П. в обжалваната от [фирма] част.
Осъжда [фирма] да заплати на С Д. М. сумата 600лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.