О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
[населено място], 10.02..2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч. гр. д. № 655/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 21786 от 19.11.2013 г. по ч.гр.д. № 14849/2013 г. на Софийския градски съд, IV – В въззивен състав, с което като е потвърдено определението от 04.07.2013 г., постановено по гр.д. № 13810/2013 г. на Софийски районен съд, ГО, 34 състав, е прекратено производството по делото, образувано по молба на Надежда К. Г. и К. А. Г., и двамата от [населено място], с която на основание чл. 524 ГПК се претендира спиране на изп. дело № 20127860401380/2012 г. по описа на ЧСИ М. П. М., с район на действие СГС, като процесуално недопустима.
Недоволна от определението, жалбоподателката Надежда К. Г., чрез пълномощника си адв. А. В. от АК – С., го обжалва в срок, като счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частната касаторка сочи, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставени са следните въпроси: задължително ли е за молителите в това охранително производство да черпят правата си единствено и само на основание формални сделки, обективирани в нотариални актове или за допустимостта на молбата са достатъчни и сделки в обикновена писмена форма, както и задължително и необходимо условие ли е за допустимостта на молба по чл. 523 – чл. 524 ГПК, основанието, от което третите лица черпят правата си, да има вещно-правен ефект.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери обжалваното определение и обстоятелствата по делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, образувано по молба за спиране на изпълнението на основание чл. 524 ГПК по изпълнително дело, тъй като молбата, макар и подадена в срока по чл. 523, ал. 2 ГПК, е процесуално недопустима, поради обстоятелството, че молителите не са процесуално легитимирани трети лица по смисъла на чл. 523 ГПК. Изложени са съображения, че в разглеждания случай принудителното изпълнение е започнало по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, а принудителното изпълнение може да се извърши само срещу лицата, посочени като длъжници в изпълнителния лист, като изпълнителни действия, засягащи правната сфера на трети лица, могат да се извършат законосъобразно само в изрично предвидените в закона случаи. Едно от тези изключения е хипотезата на чл. 523, ал. 1 ГПК, когато въвод във владение може да се извърши законосъобразно и срещу трето лице, владеещо имота /като придобиването на владението е настъпило след предявяване на иска/, само при условие, че изпълнителният лист е издаден въз основа на съдебно решение, постановено в исково производство и ползващо се със сила на пресъдено нещо, тъй като законът предполага, че третото лице е придобило своите права от длъжника в течение на висящия процес /арг. от чл. 226, ал. 1 и ал. 3 ГПК/, а изпълнителният лист, издаден по реда на чл. 418, ал. 1 ГПК, не може да се изпълнява срещу трето лице, независимо от това кога то е придобило владението, тъй като този съдебен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо и не поражда каквито и да било последици спрямо трети лица.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, следното:
Частната жалба е процесуално недопустима.
В. определение не подлежи на касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В. определение на Софийски градски съд, постановено по частна жалба срещу определение на районен съд по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК няма такъв характер и не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл е и приетото разрешение в т. 7 на Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г., постановено по тълк. дело № 6/2013 на ОСГТК на Върховния касационен съд, съгласно което по своята правна същност производството по чл. 524 ГПК е специфично производство за обезпечаване на бъдещ иск – спирането на принудителното изпълнение обезпечава бъдещия иск на третото лице, заявяващо права върху присъдения имот, което по своя характер е обезпечителна мярка, а определението по чл. 524 ГПК има привременен характер, тъй като действието му е до приключване на производството по иска на третото лице, като целта му е да съхрани статуквото предвид претендираното от третото лице право върху имота. Ето защо и с оглед дадените разяснения с т. 7 от ТР № 6/2013, с което е уеднаквена противоречивата съдебна практика по спорни въпроси на обезпечителното производство, определенията на окръжните съдилища, постановени по частна жалба срещу определения на първоинстанционния съд за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК не подлежат на касационно обжалване, освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. В настоящото частно производство предмет на обжалване е въззивно определение на Софийски градски съд, с което се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд по молба с правно основание чл. 524 ГПК, която е оставена без разглеждане като недопустима, като го е потвърдил. Следователно частната касационна жалба срещу въззивното определение е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да се прекрати.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
Оставя без разглеждане частна жалба с вх. № 84948/09.07.2014 г. на Надежда К. Г. от [населено място] против определение № 21786 от 19.11.2013 г. по ч.гр.д. № 14849/2013 г. на Софийския градски съд, IV – В въззивен състав, с което като е потвърдено определението от 04.07.2013 г., постановено по гр.д. № 13810/2013 г. на Софийски районен съд, ГО, 34 състав, е прекратено производството по делото, образувано по молба на Надежда К. Г. и К. А. Г., и двамата от [населено място], с искане на основание чл. 524 ГПК за спиране на изп. д. № 20127860401380/2012 г. по описа на ЧСИ М. П. М. с район на действие СГС като процесуално недопустимо.
Прекратява производството по ч.гр.д. № 655/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл. 7, ал. 2 ГПК на частния жалбоподател, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: