4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 12.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 1990 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 250-във вр. чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 2708 от 27.ІІІ.2014 г. на [фирма]-София за допълване на постановеното в пр-во по чл. 274, ал. 3 ГПК по настоящето дело определение № 606/23.ХІ.2015 г.
В молбата се съдържа искане на търговеца частен касатор за допълване на горното определение в частта, с която съставът на ВКС не се е произнесъл и по правните въпроси, формулирани в т.т. 3 и 4 от изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната му касационна жалба, а именно:
~ Дали с изтичане на срока по чл. 133 ГПК ответникът губи само възможността да въведе чрез възражение насрещните си права по-късно в същото производство, или губи изобщо насрещните си права и не може да ги упражни в друго съдебно производство?;
~ Дали нищожността на сделка, респ. на договорна клауза, е факт, който се преклудира, ако не е въведен своевременно с възражение в производството, в което се претендира произтичащо от същата сделка (клауза) право и ако е така, дали в този случай нищожността на сделката (клаузата) се санира?;
~ Дали силата на пресъдено нещо се формира по отношение на всички насрещни права на ответника, които се въвеждат с възражения в производството и за които съдът се е произнесъл в мотивите на решението си или тя се формира само по отношение на насрещните права, които се въвеждат с възраженията за задържане и за прихващане, с оглед на предвиденото в разпоредбата на чл. 298, ал. 4 от ГПК?;
~ В случай, че преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се простира само върху насрещните права, които се въвеждат с възраженията за задържане и за прихващане, за които съдът се е произнесъл в мотивите на решението си, могат ли другите насрещни права на ответника, в това число и правото да се прогласи нищожност на сделка, респ. – на договорна клауза, да са предмет на друг правен спор, да се установяват и доказват в друго производство?
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема че молбата за допълване на горното определение по чл. 274, ал. 3 ГПК е допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна, поради следното:
Първите два въпроса в настоящата молба са били формулирани на лист 4 от изложението на търговеца частен касатор като един въпрос с подвъпрос и то от „материалноправно” естество – макар всъщност да се касае за процесуалноправен характер на същия, като във връзка с него е поддържано, че обосновавал наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол: понеже нямало практика на ВКС, която по смисъла на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, да е задължителна за органите на съдебната и изпълнителната власт.
Вторите два въпроса в настоящата молба на [фирма]-София са били формулирани на следващия лист 5 от изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба, отново като един въпрос с подвъпрос и то пак като такъв с „материалноправен” характер – независимо, че реалното му естество е процесуалноправно. Въвеждането му е било на плоскостта на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол с твърдение за противоречивото му разрешаване „в теорията и съдебната практика”.
Противоречивото разрешаване на даден правен въпрос в теорията не е сред законоустановените, лимитативно изброени предпоставки в текста на чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационното обжалване, както и противоречие между правната доктрина, от една страна, със съдебна практика – от друга, по даден правен въпрос също не е сред основанията по т.т. 1-3 на горния законов текст за допустимост на касационния контрол. Базисното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е правният въпрос да е релевантен за изхода по конкретното дело, по което е било постановено атакуваното въззивно решение, което логически изключва той да е такъв с хипотетичен, респ. доктринален характер. В този аспект между цитираните и приложени с изложението на търговеца молител към частната му касационна жалба две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от ІІ-ро г.о. и от І-во т.о. на ВКС, датиращи от 2013 г. и от 2012 г. и съставляващи задължителна практика на този съд по смисъла на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, не само не се констатира противоречие, а липсва дори и различие. Напротив, едното визира съответното съдопроизводствено правило, а другото – изключението от него, а това положение a priori изключва приложимост на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Наличието на последната не се установява вкл. и във вр. с Опр. № 703/10.ІІІ.2015 г. на САС, ТК, 3-и с-в, постановено по ч. гр. дело № 397/2014 г., визиращо неправилното прекратяване на дело на основание чл. 299 ГПК, заведено по установителен иск за прогласяване нищожността на апортна вноска в капитала на търговско д-во срещу придобиването на определен брой поименни акции, при наличието на предходно влязло в сила решение, постановено обаче по спор, който не е бил между същите страни, а с ответник – трето лице и по претенция с друго правно основание: отхвърлен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС с предмет онези недвижими имоти, които се обхващат от непаричната вноска.
Относно другия „въпрос с подвъпрос”, изтъквани от търговеца молител като обуславящи приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Формулираното от молителя частен касатор акцесорно питане дали сделката или отделна клауза от нея „се санира”, ако този й порок не е бил своевременно релевиран в исковото пр-во, в което се претендира произтичащото от същата/същите право, е с изцяло хипотетичен характер: такъв въпрос не е бил надлежно включен в предмета на спора по делото и затова не би могъл да обуслови неговия изход. Що се отнася до главния правен въпрос на плоскостта на твърдението на търговеца частен касатор за наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, ще следва да се констатира, че при формулирането му той по никакъв начин не е бил подкрепен с навеждане на конкретни доводи било за наличието на съдебна практика, чиито разрешения трябва да бъдат изоставени /поради неточното й тълкуване или с оглед на съществуваща необходимост от осъвременяването й, напр. защото в сега действащия процесуален закон думата „подобрения” се е оказала заменена с израза „право на задържане”/ или, че има конкретна непълнота, неяснота или пък противоречие в процесуалния закон, чието преодоляване да е възможно по тълкувателен път.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с. вх. № 12626/24.ХІ.2015 г. на „К.” Е.-София за допълване на постановеното в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК по настоящето ч т. дело определение № 606/23.ХІ.2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, І-во отделение, постановено в пр-во по чл. 250 ГПК по ч. т. д. № 1990 по описа за 2015 г.