О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
[населено място] 14.02.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№447/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. С. против решение №1100/26.11.2014г. по в.т.д.№1310/14г. на Варненски окръжен съд , с което е потвърдено решение №2695 от 21.05.2014г. по гр.д.№910/2014г. на Районен съд Варна,с което е отхвърлен предявения от него срещу [фирма] иск за недействителност на Договор за аренда на земя,сключен между праводателя му И. С. и [фирма],поради липса на представителна власт.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон – чл.37 ЗЗД вр. чл.3 ал.1 ЗАрЗ и чл.42 ал.2 изр.2 ЗЗД на решението на окръжния съд.
Ответникът по касация “А. агро“Е. не е взел становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на решението си въззивният съд е приел,че сключеният между частния праводател на ищеца и дружеството договор за аренда на земеделска земя е в предвидената в ЗАрЗ писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните,като при сключването на договора арендодателят е бил представляван от пълномощник,въз основа на писмено пълномощно със заверка от лице,изпълняващо нотариални функции /кмета на [населено място]/,по смисъла на чл.83 от ЗННД. Констатирал е,че с пълномощното на упълномощеното лице са били предоставени права да сключи от името на арендодателя договор за аренда на собствената му земеделска земя,находяща се в землището на [населено място] с арендатора [фирма],както и да договаря само със себе си,като пълномощник на трети лица.При тези данни , като се е позовал на липсата на изрично изискване в ЗАрЗ или в друг нормативен акт в пълномощното арендуваните имоти да бъдат подробно описани ,както и да бъде посочен конкретен размер на арендното плащане, В. е приел,че пълномощникът е действал добросъвестно и в рамките на правата,дадени му в пълномощното,поради което сключеният договор за аренда е породил правното си действие и не са налице основания за прогласяване на неговата недействителност. В допълнение съдът е отчел като акт на потвърждаване съществуването на договора за аренда от ищеца- правоприемник на арендодателя извършеното от него приемане на арендно плащане от арендатора и издаване на съответна фактура за стопанската операция от ищеца, действащ в качеството му на частен земеделски производител.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК ,сочейки и трите хипотези ,осъществяващи допълнителните критерии за допустимост на касационното обжалване /по т.1, т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК/ касаторът е формулирал следните правни въпроси:
1.Необходимо ли е в съдържанието на пълномощно,с което са предоставени права за сключване на договор за аренда на земеделски земи изрично да съществува подробно индивидуализиране на имотите,с посочване на номера им,площта,граници,местоположение,както и да се посочи размер на арендното плащане и срока,за който следва да се сключи договора за аренда или е достатъчно да е записано общо,че става въпрос за собствените имоти на упълномощителя в съответното землище? ;
2.Възможно ли е с конклудентни действия да се потвърди договор за аренда,при положение,че за сключването му,съответно за предоставяне на пълномощно за сключването му се изисква особена форма,предвидена в чл.3 ал.1 ЗАрЗ – с нотариална заверка на подписите на страните?
И двата въпроса се отнасят до включени в предмета на спора твърдения и доводи и по тях е налице произнасяне на въззивната инстанция,като формираните от нея изводи по тях са обусловили изхода на спора.Поради това по отношение и на двата е осъществен общият критерий, въведен с чл.280 ал.1 от ГПК и съобразно постановките на т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Въпреки това решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване,доколкото към настоящия момент е прието ТР №5/12.12.16г. по тълк.д.№5/14г. на ОСГТК на ВКС,с което противоречивата съдебна практика,разрешаваща казуси във връзка с първия от въпросите,е уеднаквена.С т.1 от тълкувателното решение е прието,че за упълномощаване с последиците на чл.36 ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име и не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане,конкретни по вид сделки или действия на разпореждане,нито техни елементи – определено имущество,цена /стойност/ и пр. ,нито лице , в полза на което да се извърши разпореждане,а обемът и ограниченията на учредената представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Наличието на задължителна практика от такъв характер,с която съвпада даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос,прави неприложими и трите сочени от касатора допълнителни критерии.
Доколкото отговор на втория въпрос би бил наложим само при обратно на даденото с тълкувателното решение разрешение на първия въпрос, вторият, макар и засегнат в решението на В.,не би могъл да обуслови различен изход на делото.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1100/26.11.2014г. по в.т.д.№1310/14г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.