4
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 7125 от 2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
гр.София, 16.02.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на eдинадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д. № 7125 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. К., А. Д. К. и К. Д. Корчагова- Ш. срещу решение № 1464 от 16.07.2014 г. по в.гр.д.№ 1492 от 2014 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданска колегия, осми граждански състав, с което е потвърдено решение № 850 от 27.02.2014 г. по гр.д.№ 18192 от 2011 г. на Пловдивския районен съд за уважаване на предявения от И. Г. Л. и А. Г. Л. срещу касаторите иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят на ищците Г. А. Л., починал на 15.01.1982 г. е бил собственик към момента на обобществяването в ТКЗС на основание наследствено правоприемство от баща си А. М. Л., починал през 1917 г. и съдебна спогодба, оформена в протокол от 15.06.1939 г. по делбено дело № 503 от 1938 г. на П. околийски съд на 1/3 ид.ч. от следните недвижими имоти:
1. зеленчукова градина с площ от 17,1 дка, намираща се в м.”Ясаците” до чифлика в [населено място], обл.Пловдивска- сега [населено място], кв.К., [улица], заснета като имот с пл.№ 40 с площ от 19,372 дка по регулационния план от 1945 г. и представляваща понастоящем имот с идентификатор № 56784.534.770 с площ от 19,564 дка по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на А.,
2. част от зеленчукова градина с площ от 11 дка, намираща се в [населено място], обл.Пловдивска, м.”Ясаците”- сега [населено място], кв.К., [улица], заснета като имоти с пл.№ 77 и 78 с площ от 10,745 дка по регулационния план от 1945 г. и представляваща понастоящем имот с идентификатор № 56784.534.768 с площ от 10,881 дка по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на А. и
3. дворно място с постройки с площ от 4,5 дка, намиращо се в [населено място], обл.Пловдивска, м.”Ясаците”- сега [населено място], кв.К., [улица], заснето като имот с пл.№ 66 с площ от 6,288 дка по регулационния план от 1945 г. и представляващо понастоящем имот с идентификатор № 56784.534.771 с площ от 6,402 дка по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на А..
К. твърдят, че решението на Пловдивския окръжен съд е недопустимо и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдят, че обжалваното решение противоречи на посочена от тях задължителна практика на ВКС /решение № 181 от 09.07.2014 г. по гр.д.№ 1625 от 2014 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 55 от 22.02.2012 г. по гр.д.№ 812 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о./ по въпроса: допустимо ли е решение по иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, след като същият спор вече е бил разрешен между същите страни със сила на пресъдено нещо.
В писмен отговор от 01.12.2014 г. ответниците по жалбата И. Г. Л. и А. Г. Л. оспорват същата. Претендират за разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: В обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим, въпреки приключилият с влязло в сила решение по гр.д.№ 1986 от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о. съдебен спор между същите страни, тъй като по това дело на ВКС е бил разгледан друг иск: иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване правото на собственост на наследодателя на ищците Г. А. Л. върху същите земеделски земи към момента на тяхното обобществяване в ТКЗС на основание давностно владение. А по настоящото дело е предявен иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване правото на собственост на наследодателя на ищците Г. А. Л. върху същите земеделски земи към момента на тяхното обобществяване в ТКЗС на основание наследствено правоприемство от А. М. Л. и съдебна спогодба, оформена в протокол от 15.06.1939 г. по делбено дело № 503 от 1938 г. на П. околийски съд.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение поставеният от касатора правен въпрос не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в решението: съдът не е приел, че искът е допустим въпреки наличието на сила на пресъдено нещо по спора /влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание/, а че искът е допустим, тъй като предходното водено между страните дело е било между същите страни, за същото искане, но на друго основание. Приетото от съда съответства на чл.298, ал.1 ГПК, според който решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, както и на съдебната практика, включително и посочената от касаторите.
Поради гореизложеното и тъй като касаторите не са посочили други въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, касаещи правилността на решението на Пловдивския окръжен съд, това решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 300 в.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1464 от 16.07.2014 г. по в.гр.д.№ 1492 от 2014 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданска колегия, осми граждански състав.
ОСЪЖДА Д. Х. К., А. Д. К. и К. Д. Корчагова и тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], „Л. център”, ет.4, офис 4-4Б, чрез адв.П. Ю. да заплатят на И. Г. Л. и А. Г. Л. и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, чрез адв.Н. А. на основание чл.78 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.