О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 16.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2644/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка”АД, [населено място] против решение № 26 от 10.04.2018 г. по гр.д. № 45/2018 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация – В. К. С. не е заявила становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касаторът- като ищец в производството е предявил в обективно съединение два иска – такъв с правно основание чл.422 ГПК- за сумата 6225.12 евро и иск с правно основание чл.430 ТЗ за сумата 42013.63евро. Касационната жалба, в частта, с която въззивният съд е потвърдил решението, с което е уважен частично иска по чл.422 е процесуално недопустима на основание чл. 280,ал.3, т1 ГПК с оглед неговата цена. В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба в останалата обжалвана част е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. С Н. е поддържал недопустимост на обжалвания съдебен акт и последната хипотеза на чл.280, ал.2 ГПК. Недопустимостта на акта е обоснована с твърдението, че ответникът В. С. не е подала възражение срещу заповедна за изпълнение в законоустановения срок. Твърдението за очевидна неправилност на акта е изведено от това, че съдилищата приели, че вноските за непадежирала главница и лихви върху нея са неизискуеми, доколкото касаторът не е направил кредита предсрочно изискуем, като това, според него противоречало на характера на осъдителния иск и на търсената с него защита. Страната е изложила своите оплаквания за неправилност на изводите на съда за отхвърляне на осъдителния иск, като е направила извод, че поради това решението било очевидно неправилно. Посочено е още, и основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.Страната подробно е изложила оплакванията си по съществото на спора като е поставил въпросите : „ Длъжен ли е съдът, разглеждащ иска по чл.422 от ГПК да направи самостоятелна преценка за наличието на подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение при условията на чл.423 ГПК, когато въззивният съд се е произнесъл по същият с влязло в сила определение”. 2 / „За да се счита исковата молба за уведомление за предсрочна изискуемост необходимо ли е същата да се съдържа изрично изявление, че кредита става предсрочно изискуем или със завеждането на иска кредита става предсрочно изискуем и длъжникът се уведомява за предсрочната изискуемост с получаването на исковата молба.” и 3 / „Следва ли съдът при постановяване на съдебното решение, да вземе предвид обстоятелствата, настъпили след завеждането на иска, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, като присъди вноските с настъпил падеж след завеждането на исковата молба.„ Поддържано е, че по първият въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, допуснато противоречие с т. 10а на ТР ОСГТК №4/13г. По вторият въпрос страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по третият такова по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е сочено противоречие с две решения на ВКС. Други доводи не са развити.
Касаторът е въвел довод за недопустимост на съдебният акт, мотивиран от него с това, че ответницата по исковете не е подала в срок възражението си по чл.415 ГПК. Този довод касае допустимостта на иска по чл.422 ГПК, по който, както вече бе отбелязано,касационната жалба е недопустима, поради изключването му от обхвата на касационна проверка.
Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. По това основание, касаторът е поддържал оплакване за това, че според него било лишено от логика приетото от състава, че вноските с ненастъпил падеж са неизискуеми, доколкото кредита не е бил обявен за предсрочно изискуем. Страната подробно е развила оплакването си, че е заявила че не поддържа изявлението си за предсрочна изискуемост на кредита, само с оглед т.18 на ТР ОСГТК № 4 и това била причината за завеждане на осъдителен иск по отношение на непадежиралите вноски. Касаторът, с така заявеното не обосновава довод за очевидна неправилност на решението. В случая, първостепенният съд във връзка с предявения осъдителен иск е присъдил падежиралите вноски към момента на завеждане на исковата молба и е приел, че не е настъпил падежа на месечните погасителни вноски по плана за периода 25.03.2017г. – 25.06.2020г. Потвърждавайки това решение, въззивният съд е мотивирал, че с исковата молба е налице единствено изявлението на банката, че се отказва от въведеното твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на целият дълг към датата на завеждане на заявлението, но липсва изявление, че поддържа наличието на такава по отношение на осъдителния иск, т.е. не е отправила волеизявление, че прави кредита предсрочно изискуем, поради което и липсва основание за присъждане на вноски с падеж, който още не е настъпил. При тези фактически данни се налага извод, че касаторът обосновава основанието с оплаквания за неправилност, а не за очевидна неправилност по отношение, на която липсват изложени каквито и да било доводи, съобразно изложеното.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В тази връзка, първият поставен от касаторите въпрос е относим към иска по чл.422 ГПК, решението по който, както вече бе отбелязано, не подлежи на касационно обжалване, с оглед цената на иска. По отношение на вторият поставен въпрос, при приемането му за релевантен е налице само общото основание. По него страната не обосновава довод за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като и от цитираната от нея практика / която по принцип изключва поддържаното основание при довода че не е налице такава/ може да бъде изведено, че с исковата молба може да бъде направен предсрочно изискуем целият размер на кредита, но това трябва да бъде въведено т.е. да може да бъде изведено такова основание за претенцията за дължимост на вноски, чийто падеж не е настъпил.
Третият въпрос е релевантен. По него страната,обаче, не обосновава наличие на допълнителен критерий. Този извод се налага, поради това, че нито едно от посочените решения на ВКС не разглежда поставения от нея въпрос.Така решение № 61/30.04.2010г. по т.д. № 74/09г. на ВКС, І т.о. разглежда иск по чл.125,ал.1 ТЗ в контекста на уговорки в дружествения договор за уреждане на имуществените последици от напускане на съдружника. С решение №253 от 18.01.2013г.по гр.д. № 295/12г. на ВКС, ІV г.о. е обоснована приложимост на чл.235,ал.3 ГПК във връзка с приключване на процедура по възстановяване на собствеността върху недвижим имот по реда на ЗСПЗЗ, с оглед наличен спор за материално право.В тази връзка нито един от актовете не третира възможността за присъждане на вноски с настъпил падеж след завеждане на иска, както е поставен въпроса. Следователно касаторът не обосновава наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното решението в разглежданата част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Първа инвестиционна банка”АД, [населено място] против решение № 26 от 10.04.2018 г. по гр.д. № 45/2018 г. на Бургаски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение №45 от 01.12.2017г. по т.д. №106/16г. на Сливенски окръжен съд, в частта, с която е разгледан иск с правно основание чл.422 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26 от 10.04.2018 г. по гр.д. № 45/2018 г. на Бургаски апелативен съд, в останалата обжалвана част.
Определението, в частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в седмичен срок от съобщенията. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ